Религия в Картаген

Религията в Картаген е пряко продължение на финикийската политеистична религия в Леванта, със значителни модификации от майчината.

Ханаанско и финикийско наследство от Тир

виж също Ханаанска митология, Финикийска митология и право на Картаген

Картагенците за разлика от Града-майка Тир спазвали или поне сравнително по-стриктно се придържали към майчината традиция завещана им праотците – Тофета с умилостивяване на Молох чрез принасянето в жертва на дете. Начело на Финикийския пантеон на боговете е Молох, но богинята-майка е водещата фигура във финикийския пантеон – Танит, закрилницата на Картаген с талит. Основната религиозна ос е между мъжкото и женското начало, между сушата и морето (Гад и Ям) и между Слънцето (Баал) и Луната (Танит) /ср. зугот и звезда на Давид/.

Финикийската система на богове и богини е в много голяма степен повлияна и повлияла на много други култури в Средиземноморието. Западносемитската религиозна традиция е пустинна, вероятно от Южна Арабия, но има и един морски бог – Ям. Същевременно притежава една абсолютна уникалност – Баал (виж богоборство). В Стария свят, сред цивилизованите народи подобен феномен няма. Единствено ацтеките в Новия свят имали подобни жертвоприношения посветени на Тецкатлипока („Димящо огледало“, т.е. Сол Инвиктус) и Уитцилопочтли (на войната), като индианците предварително избирали за жертва най-красивия пленник без физически недостатъци и под строга охрана за 20 дни му давали четири красиви „богини“, за живота с които заплащал със своя, а сърцето му поднасяли към Слънцето.

Древноегипетската, вавилонската, асирийската и персийската религия (Зороастризъм) са оказали несъмнено въздействие върху финикийците. Богинята Астарта е била също популярна в космополитната епоха на Картаген, когато си е взаимодействал със съседните цивилизации на Древна Гърция, Древен Египет и етруските.

Жреческата каста е много добре организирана и била бръсната за разлика от тази във водещата западносемитска традиция. В първите векове на основаване на града се е изпълнявал специален ритуал от ритмични танци по старите финикийски традиции.

Античните автори споменават, че в миналото те (картагенците) били свикнали да жертват за този бог най-благородните си синове, но по-скоро някои тайно купени и възпитани деца на роби, които му изпращали в обет като „по(дар)ък“ (курбан).^[1]

Според Диодор Сицилийски, "имаше в града им бронзова статуя на Кронос, с разтворени ръце, с длани обърнати нагоре и наклонен към земята, така че всяко едно от децата, когато било поставяно в ръцете му се търкулвало и безпомощно падало в един вид зейнала яма като паст (мангал), изпълнена с огън (геена огнена).^[1]

Достоверността на диодоровите истории се оспорва от някои съвременни историци и археолози. ^[2]^[3] Въпреки това, няколко тофета са точно идентифицирани в пунически Картаген, най-големия от които е наречен „Тофет Саламбо“ и е разкрит през 1921 г. ^[4]

Има хипотеза, че останките с прахта в урните намирана в картагенските и финикийските гробища са на кремирани деца, умрели в резултат на естествена смърт, болест и т.н. и по тази причина са били погребвани в места, тофети различни от другите некрополи. ^[5]

Второзаконие

„

Разрушете жертвениците им, съборете свещените им стълбове, изгорете обредните им стълбове, отсечете изваяните изображения на техните богове и заличете имената им от това място.

“

(Второзакон. 12:1)

Съпоставки и аналогии

Интересна е съпоставката на религията на Картаген със зороастризма и неговия дуализъм, храмове и погреби – Ариман, Храм на огъня и кули на мълчанието. [1]

Източници

↑ ^а ^б Diodorus Siculus. Library XX, xiv
↑ Fantar, M’Hamed Hassine. Archaeology Odyssey Nov/Dec 2000, pp. 28 – 31
↑ Carthage tries to live down image as site of infanticide // Архивиран от оригинала на 2009-09-18. Посетен на 2011-10-11.
↑ Briand-Ponsart, Claude and Crogiez, Sylvie (2002). L'Afrique du nord antique et médievale: mémoire, identité et imaginaire. Publication Univ Rouen Havre, p. 13. ISBN 2-87775-325-5.
↑ The Phoenicians Elsa Marston p56

Вижте също

[Siculus-1] а ^б Diodorus Siculus. Library XX, xiv

[2] Fantar, M’Hamed Hassine. Archaeology Odyssey Nov/Dec 2000, pp. 28 – 31

[3] Carthage tries to live down image as site of infanticide // Архивиран от оригинала на 2009-09-18. Посетен на 2011-10-11.

[4] Briand-Ponsart, Claude and Crogiez, Sylvie (2002). L'Afrique du nord antique et médievale: mémoire, identité et imaginaire. Publication Univ Rouen Havre, p. 13. ISBN 2-87775-325-5.

[5] The Phoenicians Elsa Marston p56

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]