Рамазан байрам
- Вижте пояснителната страница за други значения на Рамазан.
| Рамазан байрам | |
 Семейство в Таджикистан празнува Рамазан байрам. | |
| Други имена | Празник на говеенето Шекер байрам |
|---|---|
| Празнува се от | всички мюсюлмани |
| Вид | мюсюлмански празник |
| Значение | краят на свещения месец Рамадан |
| Дата | 1 шавал |
| Дата 2025 | 31 март – 1 април[1] |
| Дата 2026 | 20 март – 22 март |
| Обичаи | молитва в джамията, ифтар, забрана за работа, поздрав „Ид Мубарак“ |
| Свързан с | Рамазан, Курбан байрам |
| Рамазан байрам в Общомедия | |
Рамазан байрамът (от турски: Ramazan bayramı, Рамазан байрамъ – Празник на Рамазан) или Празник на говеенето (на арабски: عيد الفطر, Ид (А'ид) ал-фитр), познат и като Шекер байрам (от Şeker Bayramı)[2], е важен мюсюлмански празник в първите дни на месеца Шауал, отбелязващ завършилия свещен месец Рамазан на тежкия разширен пост, наричан също Рамазан или саум.
Религиозният празник е единственият ден, в който на мюсюлманите не е разрешено да постят. Празникът чества края на 29 или 30-дневния пост от изгрев до залез слънце по време на целия месец Рамазан. Официално се пада на първия ден от месеца шаууал от ислямския календар,[3] но продължава още няколко дни, като в мюсюлманските страни се признават 2 – 4 дни за неработни.
Вярващите се поздравяват един друг с думите: „Ид мубарак!“ (Честит празник!)
В навечерието на празника се раздава зекят ал-фитр (милостиня, чийто размер се определя от Главното мюфтийство) и се коли агне или коза. Децата поздравяват своите родители и роднини и искат прошка от тях.
История
[редактиране | редактиране на кода]Рамазан байрам води началото си от 624 г. от времето на мюсюлманския пророк Мохамед. Чества се на първия ден от месеца шаууал, след свещения месец рамазан, в който мюсюлманите постят.
За мюсюлманите както Рамазан байрам, така и Курбан байрам, са повод да покажат благодарността си към Аллах.
Превръщане
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки че датата на Рамазан байрам е фиксирана в ислямския календар, според Григорианския календар се пада приблизително 11 дни по-рано всяка следваща година, тъй като ислямският календар е лунен, а Григорианският – слънчев.
Мюсюлманските общности в чужбина следват датите, определени за родната си страна, а други следват местните дати на страната, в която пребивават.
Начални дати
[редактиране | редактиране на кода]- 26 април 1990
- 16 април 1991
- 15 април 1992
- 25 март 1993
- 14 март 1994
- 3 март 1995
- 21 февруари 1996
- 9 февруари 1997
- 30 януари 1998
- 19 януари 1999
- 8 януари 2000
- 27 декември 2000
- 16 декември 2001
- 6 декември 2002
- 25 ноември 2003
- 14 ноември 2004
- 3 ноември 2005
- 24 октомври 2006
- 13 октомври 2007
- 1 октомври 2008
- 20 септември 2009
- 10 септември 2010
- 30 август 2011
- 19 август 2012
- 8 август 2013
- 28 юли 2014
- 17 юли 2015
- 6 юли 2016
- 25 юни 2017
- 15 юни 2018
- 5 юни 2019
- 24 май 2020
- 13 май 2021
- 2 май 2022 [4]
- 21 април 2023
- 10 април 2024
- 31 март 2025[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Правителството утвърди датите на неортодоксалните религиозни празници през 2025 г. // Българска национална телевизия, 20 ноември 2024 г. Посетен на 17 февруари 2025 г.
- ↑ Güncel Türkçe Sözlük-TDK // Архивиран от оригинала на 2015-04-12. Посетен на 2019-10-10.
- ↑ Шейх Махир ибн Зафир Аль-Кахтани. «Ураза-Байрам (Ид Аль-Фитр) — один день или три дня?», архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304112953/http://muslimby.info/?p=1229, посетен на 10 октомври 2019
- ↑ Resmi tatiller takvimi