Косовски вилает
| Косовски вилает | |
| 1877 – 1913 | |
.png) | |
| Столица | |
|---|---|
| Население | |
| По оценка от 1911 г. | 1 602 949 души |
| |
| Косовски вилает в Общомедия | |
Косовският вилает (на османски турски: ولايت قوصوه; на турски: Vilâyet-i Kosova; на албански: Vilajeti i Kosovës),[1] известен и като Скопски вилает, е вилает в Османската империя от 1877 до 1913 година с център град Скопие.[2] Населението на вилаета към 1911 година е 1 602 949.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В 1878 година Призренската лига излиза с предложение Шкодренски, Янински, Косовски и Битолски вилает да се обединят в единен Албански вилает.
След Балканската война по-голямата част от територията на Косовския вилает е разделена между Черна гора и Кралство Сърбия, като тези граници са ратифицирани с Лондонския мирен договор,[4] като самата Османска империя признава новите граници след мирно споразумение с Кралство Сърбия от 14 март 1914 година.[5]
-
Карта на Косовския вилает (1875 – 1878) -
Карта на Косовския вилает (1881 – 1913) -
Карта на Косовския вилает от 1907 г.
_map.png)
.jpg)
Демография
[редактиране | редактиране на кода]Населението на вилаета е етнически хетерогенно, като много от жителите са албанци и българи християни.[6] Има много оценки на състава на Косовския вилает, като последната е публикувана на 21 декември 1912 година. Според тази публикация общото население на вилаета към 1912 година е около 827 100 жители, от които повечето са българи християни и албанци мюсюлмани:[7]
| Етнос | Брой |
| албански мюсюлмани | 418 000 |
| българи християни | 250 000 |
| сърби | 113 000 |
| смесени | 22 000 |
| българи мюсюлмани | 14 000 |
| турци мюсюлмани | 9000 |
| власи | 900 |
| гърци | 200 |
| общо | 827 100 |
В началото на XX век процентът на чифлишките, смесените и свободните екзархийски села в Солунски, Скопски и Битолски вилает е:[8]
| Вилаети | % чифлишки села | % смесени села | % свободни |
|---|---|---|---|
| Солунски вилает | 46,10 | 6,15 | 47,75 |
| Битолски вилает | 14,68 | 26,30 | 59,02 |
| Скопски вилает | 30,00 | 20,00 | 50,00 |
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]След административните реформи в 1867 и 1877 година някои части от Битолския вилает са отстъпени на новосъздадените Шкодренски (1867) и Косовски вилает.
Административното деление на Косовския вилает до 1913 година е:[9]
- Скопски санджак
- Прищински санджак
- Сиенишки санджак
- Печки санджак
- Ташлидженски санджак
- Призренски санджак
Валии
[редактиране | редактиране на кода]- Призренски валии[10]
| Име (година на раждане – година на смърт) | Години |
|---|---|
| Исмаил Рахми паша Тепеделенлизаде (1806 – 1875) | юли 1869 – януари 1871 |
| Сафвет паша Татар (? – 1895) | януари 1871 – ноември 1871 |
| Галиб паша Саръ | ноември 1871 – август 1872 |
| Абдурахман Нуредин паша (1836 – 1912) | август 1872 – април 1873 |
| Мехмед Акиф паша Арнавуд Калканделенли (1822 – 1893) | април 1873 – май 1873 |
| Хюсеин Хюсню паша (? – 1877) | май 1873 – април 1874 |
| Ферик Ахмед Хамди паша | 1874 – 4 септември 1875 |
| Акиф Мехмед паша | 1875 – 1878 |
- Косовски валии[10]
| Име (година на раждане – година на смърт) | Години |
|---|---|
| Халил Рифат паша (1827 – 1901) | февруари 1877 – юни 1878 |
| Мехмед Назиф паша Манастърлъ (1832 – 1889) | юни 1878 – декември 1879 |
| Хюсеин Фикри паша (? – 1888) | декември 1879 – август 1880 |
| Осман Нури паша Потирикли | август 1880 – юни 1881 |
| Ахмед Хъфзъ паша (1832 – 1900) | юни 1881 – юли 1883 |
| Абди паша | юли 1883 – октомври 1885 |
| Мехмед Фаик паша Селаникли (1838 – 1908) | октомври 1885 – октомври 1889 |
| Ахмед Еюб паша (1833 – 1893) | октомври 1889 – декември 1890 |
| Абдулкадир Кемали паша (? – 1892) | декември 1890 – юни 1891 |
| Мехмед Шакир паша (? – 1898) | юни 1891 – юли 1892 |
| Едхем паша | юли 1892 – декември 1893 |
| Хафъз Мехмед паша Ерзурумлу (1847 – 1903) | декември 1893 – април 1900 |
| Мехмед Решад бей | април 1900 – януари 1903 |
| Хафъз Мехмед паша Ерзурумлу (1847 – 1903) | януари 1903 – април 1903 |
| Шакир паша | април 1903 – април 1905 |
| Махмуд Шевкет паша (1856 – 1913) | април 1905 – август 1908 |
| Мехмед Хади паша Багдадлъ (1861 – 1932) | август 1908 – май 1909 |
| Хюсеин Хюсню паша (1856 – 1926) | май 1909 – август 1909 |
| Али Мазхар бей | август 1909 – ноември 1910 |
| Халил бей | ноември 1910 – ноември 1911 |
| Мазхар бей | ноември 1911 – август 1912 |
| Али Галиб паша Мюстедами (1863 – 1918) | август 1912 |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Salname-yi Vilâyet-i Kosova („Yearbook of the Vilayet of Kosovo“), Kosova vilâyet matbaası, Kosova [Serbia], 1318 [1900]. in the website of Hathi Trust Digital Libray.
- ↑ Енциклопедия Британика
- ↑ Teaching Modern Southeast European History. Alternative Educational Materials, p. 26., архив на оригинала от 21 септември 2013, https://web.archive.org/web/20130921060424/http://lfh.edu.gr/histoiregeographie/sites/default/files/Ressources_pedagogiques/conseils_bibliographiques/WorkBook3.pdf, посетен на 25 юни 2012
- ↑ Treaty of Peace between Greece, Bulgaria, Montenegro, Serbia on the one part and Turkey on the other part. (London) May 17/30, 1913
- ↑ Prof. Djordje Borozan, Ph. D, Institute for Conteporary History Belgrade, Malcolm's View of Kosovo In the Twentieth Century, Response to the Book of Noel Malcolm, Kosovo – A Short History, Historical Institute of the Serbian Academy of Sciences and Art, Belgrade, 2000 // Архивиран от оригинала на 2020-02-16. Посетен на 2012-06-25.
- ↑ George Gawrych The Crescent And The Eagle: Ottoman Rule, Islam And The Albanians, 1874 – 1913 (I. B. Tauris & Company, 2006).
- ↑ De Godsdiensten op den Balkan. Gepubliceerd op 21 december 1912., архив на оригинала от 31 август 2012, https://web.archive.org/web/20120831151609/http://users.skynet.be/ovo/GodsdBalkan.html, посетен на 25 юни 2012
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 17.
- ↑ Kosova Vilayeti, Tarih ve Medeniyet
- ↑ а б World Statesmen – Kosovo
| ||||||||
.svg){kind=small}
