Направо към съдържанието

Попфолк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Поп фолк)
„Чалга“ пренасочва насам. За традиционния стил вижте Чалга (традиционен стил)

Попфолкът, наричан още чалга, а в академичната литература и етнопоп,[1][2] е музикален стил от България. Стилът съчетава български, арабски, турски, гръцки и цигански мелодии. Характерни за него са повтарящите се музикални и танцови ритми.

Според представително за България социологическо проучване от декември 2023 година попфолкът е жанрът, най-често сочен като любим (от 17% от анкетираните).[3]

Произход

По форма попфолкът (съкратено от „популярен фолклор“, друго граматически правилно изписване е „поп фолк“) се родее с балканско-ориенталската етномузика. В музикознанието стилът е известен под името „етнопоп“.[4][5] Думата „чалга“ произлиза от турското çalgı – свирня, музика, която от своя страна произхожда от арабската дума шалга.[6] В епохата на Българското възраждане под „чалгия“ се разбират инструментални групи, изпълняващи тогавашна популярна музика, в която цигулки и кларинети са заменили традиционните гайди и гъдулки, а вместо селяни вече свирят градски цигани, за които това е професионална дейност. Жанрът е забранен като упадъчен през социализма, като популяризирането му в България започва с песните на Хисарския поп от 1980-те и се засилва след промените от 1989 г. и появата на оркестър „Кристал“.

Критика

Някои анализатори свързват чалгата с упадъка на културните ценности и я определят като декадентски стил.[7][8][9] Противниците ѝ твърдят, че няма връзка с националните и местните български фолклорни традиции и че единствените фолклорни елементи в нея са с близкоизточен произход и прокарва музикални традиции от ислямския свят, наследени от времето на Османската империя. Въпреки че е широко приета от диджеите в нощните клубове, жанрът се посреща с неприязън от по-консервативна публика. В средите на интелигенцията чалгата е критикувана заради прокламираната в нея безвкусица и отхвърлянето на традиционните морални норми.[10] Чалгата е популярна сред чуждестранните туристи, които не разбират текстовете ѝ[11] и я приемат за вид местна атракция.[12]

Вижте също

Бележки

  1. ↑ Димов, Венцислав. Етнопопбумът. София, Звездан, 2001. ISBN 9789548307147.
  2. ↑ Пейчева, Лозанка. Между селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5. с. 72.
  3. ↑ Музикалните навици на българите // Архивиран от оригинала на 2024-07-23. Посетен на 2024-12-17.
  4. ↑ Стателова, Розмари. (2003) Седемте гряха на чалгата. София: „Просвета – София“ АД, ISBN 954-01-1536-1
  5. ↑ Димов, Венцислав. (2001) Етнопоп бумът. София: „Българско музикознание“, ISBN 954-8307-14-16
  6. ↑ Colors of Enchantment: Theater, Dance, Music and the Visual Arts of the ... – Google Books // Books.google.ca. Посетен на 22 октомври 2012.
  7. ↑ „Би Би Си: Чалгата е символ на културния разрив в България“, в-к „Дневник“, 10 февруари 2013 г.
  8. ↑ Валентин Хаджийски: За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор“. Част I, „Гласове“, 25.05.2014 г., За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор. Част II“, „Гласове“, 29.10.2014 г.
  9. ↑ Мирослава Кортенска, „Култура на упадъка“, librev.com, 28 февруари 2010 г.
  10. ↑ Клер Леви, „Морална паника по време на преход“ Архив на оригинала от 2012-03-09 в Wayback Machine., в-к „Култура“, бр.4, 2 февруари 2001 г.
  11. ↑ Rebecca Richardson, „Do you like Chalga?“, Eat Stay Love Bulgaria, 6 март 2015 г.
  12. ↑ Бойко Пенчев, „Бетовен, Шилер и чалга“, Dnevnik.bg, 4 януари 2007 г.

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Попфолк&oldid=12453117“.