Помона
| Помона | |
 Помона (Никола Фуше, около 1700 г.) | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Описание | римска богиня на овощните плодове |
| Помона в Общомедия | |
Помона е била римската богиня на овощните плодове. Името ѝ произлиза от латинската дума pomum („дървесен плод“, „овощен плод“).[1][2]
Празник в чест на Помона не е записан в календарите, но е имало Фламин на Помона (Flamen Pomonalis), един от дванадесетте flamines minores, което говори и за древността, и значението на култа.[1][3] Помоналът, светилището на Помона, се намирало между Рим и Остия Антика в агер Солониус.[4]
В мита тя е била съпруга на бог Вертумн. Разказ на легендата от поета Овидий, като част от неговата поема „Метаморфози“, става любима тема на много художници от епохата на Новото време. В тази история, след няколко неуспешни флирта и опити за сближаване, бог Вертнумн отива при Помона, въплътен във вид на набръчкана възрастна жена. Помона от своя страна била съсредоточена единствено върху полагането на грижи за своите растения и не проявявала никакъв интерес към мъже, които поради това нямали право да влизат в градината ѝ. Старата бабичка (всъщност Вертумн) целува Помона и след това и разказва за един бряст, преплетен с гроздова лоза, сочейки, че този бряст би стоял самотен и никой не би го потърсил, ако край него я нямаше лозата с нейното грозде. И обратно: Каква би била лозата без дървото, за което може да се придържа и да се усуква нагоре, и което ѝ осигурява защита и надеждна опора? След това бабичката (всъщност Вертумн) я обвинява, че не следва лозата като пример и отблъсква всички кандидати, като в същото време възхвалява Вертумн и ѝ го предлага. Също така подчертава сходните желания и на двамата. Накрая, бабичката заплашва Помона с насилие, ако тя не следва желанията ѝ, при което тя отново се променя и приема истинския си вид – на Вертумн. Думите обаче са били убедили Помона.[5]
Друга версия я превръща в съпруга на Пик: Заради нея той отхвърля магьосницата Цирцея, която за наказание го превръща в кълвач.[6] Във версията на историята на Пик от Овидий, нимфата Канента е съпруга на Пик.[7]
В алегориите на четирите годишни времена Помона олицетворява есента. Нейните атрибути са тазобедрената става и рогът на изобилието.
Гербът на град Помеция в провинция Рим показва Помона.[8]
В град Лангентал (Швейцария) от 1950 г. пред театъра стои бронзова фигура на Помона от Емилио Станциани.[9]
.JPG)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Sextus Pompeius Festus De verborum significatione 144,12 f. L.
- ↑ Marcus Terentius Varro fr. 181, 189 Cardauns
- ↑ CIL III 12732
- ↑ Sextus Pompeius Festus De verborum significatione 296,15 – 17 L
- ↑ Ovid, Metamorphosen 14,623 – 771
- ↑ Maurus Servius Honoratius Commentarius in Vergilii Aeneida 7,190
- ↑ Ovid, Metamorphosen 14,320 – 434
- ↑ Официална страница на град Помеция, посетена на 01.01.2012 (на италиански)
- ↑ Stadt Langenthal Online: Geschichte // www.langenthal.ch. Посетен на 6 април 2021.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pomona в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
