Плиний Стари
| Плиний Стари Caius Plinius Secundus | |
| древноримски | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 79 г.
Стабии, Италия |
| Семейство | |
| Деца | Плиний Млади |
| Други роднини | Плиний Млади (племенник) |
| Плиний Стари в Общомедия | |
Тази статия е част от серията за: Войската на древен Рим (Портал) | |||
| Структурна история | |||
| Римска армия (военни части и чинове, легиони, помощни войски, военачалници) | |||
| Древноримски флот (флоти, адмирали) | |||
| История на кампаниите | |||
| Списъци на войни и битки | |||
| Украшения и наказания | |||
| Технологична история | |||
| Военно инженерство (castra, обсадни машини, арки, пътища) | |||
| Лично снаряжение | |||
| Политическа история | |||
| Стратегия и тактики | |||
| Пехотни тактики | |||
| Граници и укрепления (Лимес, Адрианов вал) | |||
Гай Плиний Секунд (на латински: Gaius Plinius Secundus), наричан накратко Плиний Стари (или Старши) (на латински: Plinius maior), роден около 23 г. в Комо, починал на 24 август 79 г. в Стабии) е римски учен.
Живот и дело
[редактиране | редактиране на кода]Плиний имал относително типична за времето си кариера на римски конник (eques); започнал като префект на I Тракийски отряд (ala I Thracum), командвал различни военни части в някои от римските провинции, сред които Германия, няколко пъти бил прокуратор. Освен това известно време бил адвокат, а през управлението на Веспасиан стои начело на службата, разглеждаща молбите до императора (officium a libellis).
Съпровожда като доверено лице бъдещите императори Веспасиан и Тит при походите им в Германия и по време на Юдейската война.
Плиний става известен предимно с природонаучното си съчинение „Естествена история“ (Naturalis historia), което е единственият запазен до днес негов труд. В тази енциклопедия, състояща се от 37 тома, той обхваща съвременните знания по природните науки. Племенникът му Плиний Млади определя съчинението като „обширен труд, не по-малко разнообразен от самата природа“. Произведението, което въпреки формата си е издържано литературно, е безценен източник за античните знания. По думите на самия Плиний, произведението съдържа „20 000 забележителни факта“ от областите на антропологията, фармакологията (на основата на растителни и животински субстанции), ботаниката, етнографията, градинарството, географията, космологията, историята на изкуството, медицината, металообработката, човешката психология, минералогията, изящните изкуства и зоологията. Тези факти са събрани „от четенето на около 2000 книги от 100 подбрани автори“, към които Плиний е добавил собствените си наблюдения „за много неща, които или предишните автори са пренебрегнали, или животът е открил по-късно“. Плиний започнал да публикува книгата си през 77 г., а последните пет тома (33 – 37) били издадени едва след смъртта му.
Освен това Плиний е автор и на множество исторически съчинения: биография на приятеля му Помпоний Секунд в две книги, двадесет книги за римските войни в Германия и продължение на историята на Ауфидий Бас в 31 книги. Тази история, достигаща до времето на император Веспасиан, била използвана като източник от историка Тацит (Gaius Cornelius Tacitus). Както и останалите исторически съчинения на Плиний обаче, и тази история не е запазена. Други негови съчинения били За хвърлянето на копие от кон, осем книги За проблеми в речта, и Любознателните – ръководство за оратори в шест тома.
Плиний загива при изригването на вулкана Везувий, при което е разрушен и град Помпей. Преди това той бил назначен за префект на римската флота в Мизен (на лат. Misenum). Когато вулканът изригва, воден от природонаучния си интерес, но и от желанието да помогне на жертвите на катаклизма, той тръгва с корабите си да пресича Неаполитанския залив и достига до Стабии. На следната сутрин, след като отвежда жителите на града при корабите, Плиний загива на морския бряг.
Плиний Млади, римски сенатор и писател, негов племенник, става свидетел на събитията и описва обстоятелствата в писмо до Тацит.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- M. Beagon, Roman Nature: The Thought of Pliny the Elder, Oxford, 1992.
- Gigliola Maggiulli et al., Tradizione enciclopedica e divulgazione in eta\ imperiale. Serta Antiqua et Mediaevalia, II. Roma: Giorgio Bterschneider, 2000. Pp. 222.
- Sorcha Carey, Pliny's Catalogue of Culture: Art and Empire in the Natural History. Oxford: Oxford University Press, 2003, Pp. xiii, 208.
- Hubert Zehnacker (ed.), Pline l'Ancien. Histoire naturelle, Livre III. Bude/. Paris: Les Belles Lettres, 2004. Pp. xl, 317.
- Trevor Murphy, Pliny the Elder's Natural History: The Empire in the Encyclopedia. Oxford: Oxford University Press, 2004. Pp. x, 233.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Plinius Естествена история на Плиний (английски) Архив на оригинала от 2009-05-16 в Wayback Machine.
- The first detailed description of absinthe and its use and therapeutic properties in Pliny the Elder's „Historia Naturalis“ Архив на оригинала от 2012-02-04 в Wayback Machine.
- „Naturalis historia“ латински оригинален текст
- Гай Плиний Секунд (Старший). Естественная история // (на руски)
|
