Голям пищял
| Голям пищял | |
|---|---|
| |
| Латински | tibia |
| Голям пищял в Общомедия | |
Голям пищял (на латински: tibia, нарича се често тибия) е дълга тръбеста кост на долния (задния) крайник при човека и голяма част от гръбначните животни, движеща се успоредно с малкия пищял.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Тибията е добре оформена тръбеста кост. Притежава проскимален (горен) и дистален (долен) край свързани помежду си с тяло. Проксималният край има два кондила – медиален (condylus medialis) и латерален (condylus lateralis), които носят почти плоски ставни повърхности. Латералният кондил притежава и допълнителна ставна повърхност, която го свързва с фибулата. При домашните животни тялото на костта е право или слабо извито и притежава три повърхности, f. medialis, caudalis и lateralis и три ръба: margo cranialis, medalis и lateralis[1]. По външната част на дисталния край се образува медиален глезен (malleolus medialis), а по вътрешната му част латерален (malleolus lateralis)[2]. В каудалната част на глезена се вижда плоска бразда, sulcus malleolaris за сухожилията на m. flexor digit. medialis и m. tibialis caudalis (при месоядни)[1]. Подобна латерална изпъкналост (латерален глезен), malleolus lateralis се намира само при коня и представлява дистална епифиза на фибулата костно съединена с тибията (от 2 до 5 месеца след раждането)[1].
Видови особености
[редактиране | редактиране на кода]- При говедото – силно развита кост. Латералният кондил носи малък израстък, остатък от сливането с дисталния край на фибулата.
- При свиня – къса, груба и сравнително дебела кост.
- При кон – дълга, права и сравнително тънка кост.
- При овца - тънък и извит както при говедото[1].
- При куче и котка – дълга, сравнително тънка и силно извита в долната си половина кост.
- При птиците – права тръбовидна кост, най-дългата от всички кости на долните крайници[3]. Тибиотарзусът, tibiotarsus (пищяло-пета) е образуван от сливането на напълно развития голям пищял, tibia и костите на проксималната тарзална редица и се състои от тяло, проксимален и дистален край[4].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Гаджев, С. Анатомия на домашните животни, Том I, 2-ро изд. Стара Загора, самоизд., 2016. ISBN 978-954-487-140-6. с. 166-170.
- ↑ Ковачев, Г. & Гигов, Ц. Анатомия на домашните животни, Том I, Земиздат, 1995, с. 155 – 159
- ↑ Гигов, Ц. Анатомия на домашните птици, 2-ро изд., Земиздат, 1985, с. 19
- ↑ Гаджев, С. Анатомия на домашните птици, 2-ро прер. и доп. изд. Стара Загора, Мая Стоянова Гаджева, 2019. ISBN 978-619-91431-0-0. с. 32.