Пиер II д’Алансон Добрия

Пиер II д’Алансон Добрия
Pierre II d'Alençon
	Пиер II д’Алансон Добрия Pierre II d'Alençon
I. граф на Алансон ; II. граф на Перш
Роден	1340 г.
Починал	20 септември 1404 г. (64 г.) Аржантан
Управление
Период	I. 1361 – 1404; IIː 1377 – 1404
Предшественик	I. Шарл III д’Алансон; II. Робер д’Алансон
Наследник	Жан I д’Алансон
Други титли	граф на Жоани;; господар на Меркер и Аржантан
Герб
Семейство
Род	Валоа
Баща	Шарл II д’Алансон
Майка	Мария де ла Серда и де Лара
Деца	Мария д'Алансон; Пиер д'Алансон; Жан д'Алансон; Мария д'Алансон; Жана д'Алансон; Катерина д'Алансон; Маргарита д'Алансон; Жан I д’Алансон; Извънбр.ː; Пиер д'Алансон

Пиер II д'Алансон Добрия (на френски: Pierre II d'Alençon; * 1340, † 20 септември 1404, Аржантан) е граф на Алансон (1361 – 1404), граф на Жоани, господар на Меркер и на Аржантан, граф на Перш (1377 – 1404), френски военачалник.

Произход

Пиер произхожда от династията Валоа-Алансон. Той е трети син на Шарл II (* 1297, † 1346), граф на Алансон, на Перш и на Шартър (1325 – 1346), и Мария де ла Серда и де Лара (* 1310, † 1379), дъщеря на Фернандо II де ла Серда, херцог на Медина. Има трима братя и една сестра:

Шарл III (* 1337, † 1375), граф на Алансон, граф на Перш (1346 – 1361), архиепископ на Лион (1365), архиепископ-примас на Франция
Филип (* 1338, † 1397), епископ на Бове (1356 – 1359), архиепископ на Руан (1359 – 1365), патриарх на Йерусалим (* 1375 † 1379) и Аквилея (1381 – 1387), кардинал (1381)
Изабела (* 1342, † 1379), монахиня в манастира „Сен Луи“ в Поаси
Робер (* 1344, † сл. 26 август 1377), граф на Перш (1361 – 1377), съпруг на Жана дьо Роан

Биография

През 1350 г. е посветен в рицарство. На 26 юни 1359 г. командва втората битка на френската армия при Ножан сюр Сен, където английската армия, водена от Юсташ д'Абришкур, е победена.

През 1360 г. е един от благородниците заложници изпратени в Англия, за да гарантират, че френският крал Жан II Добрия ще плати откуп за освобождаването си от плен. Завръща се във Франция едва през 1370 г. Същата година той купува крепостта Шатоньоф ан Тимьоре от Робер дьо Понт-Одмер.

През 1361 г. големият му брат граф Шарл III д’Алансон, се отказва от властта и се подстригва за монах. Така Пиер ІІ наследява от него Графство Алансон.

През 1370 г. се бие под командването на херцог Жан дьо Бери в Лимузен и в Аквитания. Участва в обсадата и превземането на Лимож през 1370 г., но се провалят при Юсон през 1371 г.

През 1373 г. граф Пиер д'Алансон служи под командването на конетабъл Бертран дю Геклен в Бретан. Сражава се при превземане на Енбон и е ранен.

През 1377 г., след смъртта на своя бездетен по-млад брат Робер, граф на Перш (1361 – 1377), Пиер ІІ Добрият присъединява към своите владения и Графство Перш.

На 29 декември 1386 г. е замесен в дуела Каруж-льо Гри, където за първи път трябва да реши спора между неговия шамбелан и фаворит – рицарят Жан дьо Каруж, и оръженосеца Жак льо Гри. Този случай ще завърши със съдебен дуел.

През 1388 г. участва в похода на френския крал Шарл VI Безумни против херцог Вилхелм I Хелдерн.

През 1401 г. сключва споразумение с Ги XII дьо Лавал, господар на Лавал, за разграничаване на техните реципрочни юрисдикции.

Умира на 20 септември 1404 г. и е погребан в Чертога „Нотр Дам дю Вал Дьо“. Останките му, ексхумирани през 1865 г. от руините на параклиса на абатството, са преместени в криптата на църквата Пен ла Гарен в Перш. Те са преоткрити и след това препогребани в т. нар. Параклис „Бойници“ на църквата през 2017 г. от асоциацията Pin Patrimoine et Nature. Наследява го най-малкият му син Жан I д’Алансон.

Брак и потомство

∞ 10 октомври 1371 за Мария Шамеяр (* ок. 1354, † 1425, Аржантан), виконтеса на Бомон о Мен, Фрезне и Сент Сюзан, дъщеря на Гийом Шамеяр, господар на Антенез, и на Мария дьо Бомон-Бриен, наследница на сем. Бомон. Имат трима сина и пет дъщери:

Мария д'Алансон (* 1373, † 1417), чрез брак графиня на Аркур и на Онал; ∞ 1390 за Жан VII д’Аркур (1369 – 1452), граф на Аркур и на Омал (1389 – 1452)
Пиер д'Алансон (* 1374, † 1375)
Жан д'Алансон (* 1375, † 1376)
Мария д'Алансон (* 1377)
Жана д'Алансон (* 1378, † 1403)
Катерина д'Алансон (* 1380, † 1462), чрез брак херцогиня на Бавария-Инголщад; ∞ 1. 1411 за Пиер д’Еврьо (* 1366, † 1412), инфант на Навара и граф на Мортен, 2. 1413 за Лудвиг VII фон Вителсбах (* 1365, † 1447), херцог на Бавария-Инголщад (1413 – 1447)
Маргарита д'Алансон (* 1386, † сл. 1400)
Жан I д'Алансон (* 1385, † 1415), граф на Алансон (1404 – 1414), граф на Перш (1404 – 1415), 1-ви херцог на Алансон (1414 – 1415)

Има един извънбрачен син:

Пиер д'Алансон, господар на Ону, бездетен

Източници

André Jean Marie Hamon, Notre-Dame de France, ou, Histoire du culte de la Sainte Vierge en France, depuis l'origine du christianisme jusqu'à nos jours, chez H. Plon, 1865, p. 115 [archive].
^a et b Michel Ganivet et Fabrice Morand, „Les restes supposés de Pierre II, comte d'Alençon et du Perche, redécouverts dans l'église du Pin-la-Garenne“, dans les Cahiers Percherons [archive] (bulletin trimestriel des Amis du Perche), n°196, 2013 – 4, pp. 2 – 15.
"Des restes du corps de Pierre II, comte d'Alençon, retrouvés [archive] , mis en ligne par Luc Moriceau, sur www.le-perche.fr, le 10 janvier 2013.
Jean-François Suzanne, "Archéologie médiévale : découverte supposée du corps de Pierre II, comte d'Alençon et du Perche [archive]", mis en ligne sur www.amisduperche.fr, le 16 janvier 2014. Посетен на 17 януари 2014. 5. Устинов В. Г. „Столетняя война и войны Роз“, Москва, „Астрель“, 2007 г. ISBN 978-5-271-16567-2, ст. 14 – 15

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pierre II d'Alençon и страницата „Пьер II (граф Алансона)“ в Уикипедия на френски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.