Направо към съдържанието

Камен Калчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Петър Калчев)
Камен Калчев
български писател
Роден
Починал
14 януари 1988 г. (73 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вУниверситет за национално и световно стопанство
Гробът на Камен Калчев на Централните софийски гробища

Петър Митев Калчев, по-известен под псевдонима си Камен Калчев, е български писател, общественик, революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).

Роден е на 31 юли 1914 г. в село Керека, Община Дряново. Завършва гимназия в София през 1934 г. Става член на ВМРО (обединена). През лятото на 1935 година е арестуван, лежи в Софийския затвор и е съден по Закона за защита на държавата заедно с други дейци на ВМРО (обединена). На Процеса срещу ВМРО (обединена) през юли 1936 година Калчев е оправдан поради липса на доказателства.[1] От 1938 г. е член на БКП.

Следва администрация и финанси в Свободния университет за политически и стопански науки в София (днес УНСС), а впоследствие работи като счетоводител в дружество „Петрол“.

След 9 септември 1944 г. е редактор във вестник „Септемврийче“ (1945 г.), списание „Пламъче“ (1945 – 1950 г.), списание „Септември“ (1950 – 1953 г.), а от 1957 г. е главен редактор на списанието. Главен редактор (1957 – 1961 г.) и директор на издателство „Български писател“ (1961 – 1962 г.), главен редактор на сп. „Септември“ (1966 – 1975), главен редактор на Издателството за литература на чужди езици, председател на СБП (1962 – 1964 г.), заместник-председател на СБП от 1974 г. Започва литературния си път със стихове. Първия си разказ – „Кучешки живот“, публикува през 1935 г. в сборник „Сигнали“. Сътрудничи на левия литературен печат с разкази и очерци. След 9 септември 1944 г. издава над 30 книги с разкази, повести, романи, романизирани биографии, пътеписи, мемоари, драми и произведения за деца.

Умира на 14 януари 1988 г. в София.

  • Герой на социалистическия труд на България (указ № 1890 от 31 август 1974 и указ № 2402 от 30 юли 1984)[2]
  • орден „Народна република България“ I степен
  • орден „Кирил и Методий“ I степен
  • Димитровска награда (1950)
  • Заслужил деятел на културата (1963)
  • Народен деятел на културата (1972)

По-известни произведения

[редактиране | редактиране на кода]
  • Пътник от планината. Повест. (1938)
  • Всемогъщият човек. Разкази.(1940)
  • В края на лятото. Роман. (1945)
  • Сребърният ключ. Разкази. (1947)
  • Васил Левски. Повест за юноши за Апостола на свободата. (1949)
  • Син на работническата класа. Романизирана биография на Георги Димитров. (1949)
  • На границата. Роман. (1953)
  • Живите помнят. Роман. (1950)
  • Семейството на тъкачите. Роман. (ч. I, 1956; ч. II, 1960)
  • Смелият капитан. Романизирана биография на капитан Георги Мамарчев. (1958) ии. „Димитров“(1962)
  • Влюбените птици. Повест. (1962)
  • При извора на живота. Роман. (1962)
  • Двама в новия град. Роман. (1964)
  • Повест за Иван Владков. Повест. (1965)
  • През април. Роман. (1966)
  • Софийски разкази (1967)
  • Как търсих бъдещето си. Спомени 1930 – 1950. Роман. (1970)
  • Маски. Роман. (1971)
  • Пренасянето на огъня. Роман. (1972)
  • Лоши момчета. Повест. (1973)
  • Огнено лято. Роман. (1973)
  • Въстанието (Роман за събитията от юни 1923 г.) (1975)
  • Огледалото. Роман. (1977)
  • Градът на нашето страдание. Роман. (1980)
  • Пробуждане. Роман. (1981)
  • Люба. Биографичен роман за Любица Ивошевич-Димитрова. (1982)
  • Песента на Мария. Роман. (1983)
  • Третият. Роман. (1985)
  • Мирни времена. Трилогия от романи. (1986)
  • Вечерни разкази (1987)

Три от романите му имат автобиографичен характер:

  • При извора на живота,
  • Как търсих бъдещето си,
  • Градът на нашето страдание.
  • Камен Калчев: Биобиблиографичен указател по случай 70 г. от рождението му. Съставили Богдана Б. Чимпилска и др. Научна редакция и предговор Ваня Н. Георгиева. Библиографска редакция Марин Ковачев. Русе, Зонално обединение с център Окръжна библиотека Л. Каравелов – Русе, 1984. 159 с.
  • Георгиева В. Камен Калчев. Литературни анкети. София, Български писател. 1984.
  • Константинова Елка. Камен Калчев. 1974.
  1. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 234.
  2. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 68
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за