Пелин Пелинов
| Пелин Пелинов | |
| български писател и драматург | |
| Роден | Пенчо Линов
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Работил | писател, драматург |
| Литература | |
| Псевдоним | Пелин Пелинов |
| Жанрове | роман, драма |
Пенчо Линов, известен с псевдонима си Пелин Пелинов, е български писател и драматург.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Учи в плевенската мъжка гимназия и през 1954 г. се дипломира с пълно отличие. През 1959 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет, а през 1965 г. — ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Работи като юрисконсулт и театрален специалист към Комитета за култура. В продължение на 12 години е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. Става един от основателите на театър „Сълза и смях“.[1]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Пелин Пелинов е автор на документално-историческите романи „През пепелищата“ (1997) и пенталогията „Възход и падение“ (2002—2011), състояща се от частите „Независима България“ (2002), „Напред, на нож!“ (2005), „Крушението“ (2010), „Под свити знамена“ (2010) и „Катастрофата“ (2011). По мотиви на романа „Независима България“ през 2006 г. е изграден сюжетът на едноименния филм, с режисьор Огнян Сурдолов.[2] Пелинов пише 30 театрални пиеси, между които „Горещо лято“, „Ивайло или нощта на късите ножове“, „Геройският знак“. Автор е на телевизионните поредици „Освобождението“, „Съединението“, „Процесът Стамболийски“, поставени от Асен Траянов (режисьор).
Попитан от вестник „Посредник“[3] до кой период стига историята в книгите му, той отговаря: „До 3 октомври 18-а година, когато царят абдикира и избягва.“
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Процесът Стамболийски. София: БЗНС, 1990, 138 стр.
- Modus vivendi. Телевизионни драми. София: БЗНС, 1993, 288 стр.
- През пепелищата. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1997, 748 стр.
- Възход и падение. Документално-историческа романова пенталогия
- Книга 1: Независима България. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2002, 774 стр.
- Книга 2: Напред, на нож!. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2005, 996 стр.
- Книга 3: Крушението. София: Български писател, 2009, 656 стр.
- Книга 4: Под свити знамена. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2010, 650 стр.
- Книга 5: Катастрофата. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2011, 744 стр.
- Щрихи към портретите. Разкази. София: Български писател, 2015, 296 стр.
- Жиголо. Документално-художествен роман. София: Книгоиздателство „Северно ехо“, 2017, 324 стр.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Интервю с Пелин Пелинов[неработеща препратка], в-к „Плевенски вести“, 22 март 2007 г.
- ↑ „Доста аплодисменти събра филмът „Независима България“, в-к „Българска армия“, бр. 16447 от 25 септември 2006 г. (от Goggle cache)
- ↑ „Писателят Пелин Пелинов: С пенталогията си за войните „измих очите“ на родната белетристика“ Архив на оригинала от 2015-09-26 в Wayback Machine., в-к „Посредник“, 9 април 2010 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Пелин Пелинов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Пелин Пелинов в Литературен свят
|
