Педро II (Бразилия)
| Педро II Pedro II | |
| Император на Бразилия | |
 | |
| Роден |
2 декември 1825 г.
|
|---|---|
| Починал | 5 декември 1891 г.
|
| Погребан | Бразилия |
| Религия | Католическа църква |
| Управление | |
| Период | 7 април 1831 – 15 ноември 1889 |
| Коронация | 18 юли 1841 |
| Предшественик | Педро I |
| Наследник | монархията е премахната |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Браганса |
| Баща | Педро I |
| Майка | Мария-Леополдина Австрийска |
| Братя/сестри | Мария II Мария-Амелия ди Браганса Франсишка-Каролина ди Браганса Жануария ди Браганса Паула-Мариана ди Браганса Жоао-Карлош ди Браганса |
| Съпруга | Тереза Кристина Бурбон-Двете Сицилии (4 септември 1843 – 28 декември 1889) |
| Подпис |  |
| Педро II в Общомедия | |
Педру II е вторият и последен император на Бразилия, който управлява страната повече от 58 години.[1]
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 2 декември 1825 г. в императорския дворец Сао Криштовао в Рио де Жанейро, Бразилия, като 'Педро де Алкантара Жуао Карлош Леополдо Салвадор Бибиано Франсишко Шавиер де Паула Леокадио Мигел Габриел Рафаел Гонзага. Той е седмото дете на бразилския император Педро I и на императрица Мария-Леополдина. Майката на Педро умира, когато той е едва на една година.
Император на Бразилия (1831 – 1889)
[редактиране | редактиране на кода]Император Педро I абдикира от бразилския престол през 1831 г. и заминава за Европа, оставяйки петгодишния Педро император на огромна империя и обричайки го на самотно детство и юношество. Принуден да прекарва всичкото си време в учение и подготовка за самостоятелно управление, Педро преминава само през няколко оскъдни момента на щастие и среща малко приятели на своята възраст. Опитът в дворцовите интриги и политическите борби оказват огромно влияние върху характера на Педро II, който израства със силно чувство за дълг и вярност към своя народ и държава.
Наследил една крайно разделена империя, Педро II успява да превърне Бразилия в призната сила на международната политическа сцена. По негово време Бразилия се отличава от испаноезичните си съседи с политическа стабилност, ревностно защитавана свобода на словото, уважението към гражданските права, постоянен икономически растеж и особено с формата на държавното си устройство – Конституционна монархия с парламентарно представителство. При Педро II Бразилия се утвърждава и като регионална военна сила, излизайки като победителка от три войни – Платайската война, Уругвайската война и Войната на Тройния съюз. Въпреки че среща жестока съпротива от страна на заинтересовани политически и икономически кръгове в бразилското общество, по време на управлението си Педро II успява да постигне пълна забрана на робството благодарение на постоянния натиск, който самият той оказва за неговото премахване.
Самият той учен, император Педро II се прославя като изтъкнат покровител на образованието, културата и науката. Той си спечелва признанието на хора като Чарлз Дарвин, Виктор Юго и Фридрих Ницше и е личен приятел с Рихард Вагнер, Луи Пастьор и Хенри Лонгфелоу.
Дългото управление на император Педро II завършва по неочакван и необичаен начин – въпреки своята изключителна популярност сред бразилците, той е детрониран чрез военен преврат, който не се ползва с почти никаква подкрепа извън един тесен кръг от бразилски офицери, желаещи да видят Бразилия република, управлявана от диктатор.[2][3] С разклатено здраве, уморен от дългото управление, песимист по отношение на перспективите пред монархията, Педро II не допуска никаква съпротива срещу преврата и не подкрепя нито един от последвалите опити за възстановяване на монархията в Бразилия.
Последни години (1889 – 1891)
[редактиране | редактиране на кода]Педро II прекарва последните години от живота като изгнаник в Европа, където живее сам и почти без никакви средства. Той умира в Париж на 5 декември 1891 г.
След детронацията на Педро II Бразилия изпада в дълъг период на анархия, диктатура и икономически хаос. Същите хора, които прогонват императора от Бразилия, скоро започват да виждат в неговото управление модел за бразилската република. Няколко десетилетия след смъртта на Педро II той е реабилитиран от режима в Бразилия и останките му са пренесени обратно в страната, където са препогребани с държавни почести в Петрополис.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Viana, Hélio. História do Brasil: período colonial, monarquia e república. 15th. São Paulo, Melhoramentos, 1994. ISBN 978-85-06-01999-3. с. 467. (на португалски)
- ↑ Ermakoff, George. Rio de Janeiro – 1840 – 1900 – Uma crônica fotográfica. Rio de Janeiro, G. Ermakoff Casa Editorial, 2006. ISBN 978-85-98815-05-3. с. 189. (на португалски)
- ↑ Carvalho, José Murilo de. D. Pedro II: ser ou não ser. São Paulo, Companhia das Letras, 2007. ISBN 978-85-359-0969-2. с. 219. (на португалски)
- ↑ Barman, Roderick J. Citizen Emperor: Pedro II and the Making of Brazil, 1825 – 1891. Stanford, Stanford University Press, 1999. ISBN 978-0-8047-3510-0. с. 405.
