Парижка комуна

Тази статия е за комуната от 1871 г.. За комуната по време на Великата френска революция вижте Парижка комуна (1789-1794).

---

Част от сериите статии за
Комунизъм
Концепции
Обща собственост Егалитаризъм Безкласово общество Класова борба Пролетарски интернационал Пролетарски интернационализъм Световна революция
Към държавното управление
Национален комунизъм Световен комунизъм Бездържавен комунизъм Комунистическа страна Комунистическа партия История на комунизма Антикомунизъм
Вариации
Марксизъм Ленинизъм Троцкизъм Маоизъм Левичарски комунизъм Анархо-комунизъм Религиозен комунизъм Сталинизъм Еврокомунизъм
Комунистически интернационал
Световно Комунистическо движение Комунистическа революция 1-ви/2-ри/3-ти 4-ти интернационал
Личности
Франсоа Бабьоф Маркс Енгелс Кропоткин Роза Люксембург Антонио Грамши Ленин Троцки Сталин Мао Че Гевара
Свързани
Анархизъм Антикапитализъм Антикомунизъм Критика на комунизма Демократичен централизъм Диктатура на пролетариата Лява политика МакКартизъм Нова класа Ново ляво Посткомунизъм Научен комунизъм Социализъм Социалистическа икономика СССР Студена война
Комунистически държави днес
Китай Виетнам Куба Лаос Северна Корея

Парижката комуна (на френски: La Commune de Paris) се нарича радикалното революционно управление на Париж от 18 март до 28 май 1871 (72 дни) под девиза „Хляб или куршум!“.

Характеризира се като анархистко или социалистическо – в зависимост от идеологическите възгледи на коментатора. Разгромът на комуната става с цената на 30 000 убити.

Предистория

Загубата на Франция във Френско-пруската война води до бунтове и недоволство сред френските работници. Работническото недоволство може да бъде проследено до по-ранните бунтове на „канутите“ и тези в Лион и Париж през 1830-те години. ('канутите' са работници в копринената индустрия около гр. Лион.)

Революция от 18 март 1871 г.

Френско-пруската война заварила Франция твърде неподготвена, което било причина 100-хилядната френска армия да капитулира. Военните несгоди по време на 6-месечната обсада на Париж и недоимъкът изострили страстите във френската столица.

В резултат на това на 4 септември 1870 г. многолюдни тълпи се втурнали в Законодателното събрание и под техния диктат бил обнародван декрет, с който се обявявала третата френска република. В началото на 1871 г. било сформирано ново правителство „на националната отбрана“ начело с Тиер. То предприело редица непопулярни и репресивни мерки, което възбудило отново революционните духове.

Така се стигнало до революцията на 18 март 1871 г., когато била провъзгласена и Парижката комуна. Правителството на Тиер се видяло принудено да се оттегли във Версай. Същевременно временната власт в Париж се съсредоточила в ръцете на Централен комитет на Националната гвардия, което на практика създало едно двувластие. Така започнала гражданска война.

Успоредно с това Комуната предприела по-радикални промени. Армията и полицията били разпуснати. Държавните служители били освободени от работа и техните длъжности станали изборни. Църквата била отделена от държавата.

Памет

На Парижката комуна е наречена улица в квартал „Надежда III“ в София (Карта).

Източници

Здравкова, З. Всеобща история на държавата и правото, Сс, 2001

Вижте също

• Символ-верую на българската комуна

Външни препратки

• 1871:Парижката комуна Архив на оригинала от 2014-04-10 в Wayback Machine.

Тази статия, свързана с Франция, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.