Папратовидни

Тази статия е за растението. За селото в Южна България вижте Папрат (село). За селото в Егейска Македония вижте Папрат (дем Кукуш).

---

Папратовидни

Класификация

царство: Растения (Plantae) подцарство: Зеленоподобни водорасли (Viridiplantae) инфрацарство: Стрептофити (Streptophyta) надотдел: Висши растения (Embryophytes) отдел: Спорови растения (Pteridophyta) клас: Папратовидни (Polypodiopsida)

Научно наименование

Polypodiopsida Cronquist et al., 1966

Папратовидни в Общомедия

[ редактиране ]

Папратовидните (Polypodiopsida) са отдел спорови васкуларни растения.

Описание

Те се отличават от по-примитивните плауновидни по наличието на истински листа, а от по-развитите семенни растения – по отсъствието на семена. При папратовидните гаметофитът е самостоятелен организъм. Имат корени и тъкани. Коренът и стъблото са покрити с епидермис. Размножават се безполово: вегетативно или чрез спори, или полово.

Класификация

Отдел Папратовидни

• Клас Хвощовидни (Equisetopsida, Equisetophyta)
  • Разред Equisetales
    • Семейство Хвощови (Equisetaceae)
    • Семейство †Archaeocalamitaceae
    • Семейство †Calamitaceae
  • Разред †Pseudoborniales
    • Семейство †Pseudoborniaceae
  • Разред †Sphenophyllales
    • Семейство †Sphenophyllaceae
• Клас Marattiopsida
  • Разред Marattiales
    • Семейство Marattiaceae Bercht & J. Presl, 1820
• Клас Псилотовидни (Psilotopsida, Psilotophyta)
  • Разред Змийски папрати (Ophioglossales)
    • Семейство Змийскоезикови (Ophioglossaceae)
  • Разред Psilotales
    • Семейство Psilotaceae
• Клас Същински папрати (Polypodiopsida, Pteridopsida)
  • Разред Cyatheales
    • Семейство Cibotiaceae Smith, 2006
    • Семейство Culcitaceae
    • Семейство Циатееви (Cyatheaceae) Georg F. Kaulfuss, 1827
    • Семейство Диксониеви (Dicksoniaceae)
    • Семейство Metaxyaceae
    • Семейство Loxsomataceae
    • Семейство Plagiogyriaceae
    • Семейство Thyrsopteridaceae
  • Разред Gleicheniales
    • Семейство Gleicheniaceae
    • Семейство Dipteridaceae
    • Семейство Matoniaceae
  • Разред Hymenophyllales
    • Семейство Hymenophyllaceae
  • Разред Osmundales
    • Семейство Царскопапратови (Osmundaceae) Bercht. & J. Presl, 1820
  • Разред Polypodiales
    • Семейство Изтравничеви (Aspleniaceae)
    • Семейство Blechnaceae Edwin B. Copeland, 1947
    • Семейство Davalliaceae
    • Семейство Dennstaedtiaceae
    • Семейство Дриоптерисови (Dryopteridaceae)
    • Семейство Lindsaeaceae
    • Семейство Grammitidaceae
    • Семейство Lomariopsidaceae
    • Семейство Oleandraceae
    • Семейство Onocleaceae
    • Семейство Многоножкови (Polypodiaceae)
    • Семейство Pteridaceae E.D.M. Kirchn, 1831
    • Семейство Saccolomataceae
    • Семейство Tectariaceae Panigrahi, 1986
    • Семейство Телиптеридови (Thelypteridaceae) Ching & R.E.G. Pichi-Sermolli, 1970
    • Семейство Woodsiaceae
  • Разред Водни папрати (Salviniales)
    • Семейство Разковничеви (Marsileaceae)
    • Семейство Лейкови (Salviniaceae)
  • Разред Schizaeales
    • Семейство Anemiaceae
    • Семейство Schizaeaceae
    • Семейство Lygodiaceae
  • Разред †Zygopteridales
    • Семейство †Zygopteridaceae
• Клас †Cladoxylopsida
  • Разред †Pseudosporochnales
  • Разред †Iridopteridales

Отдел Папратови са висши кормусни растения, на които спорите за безполово размножаване са събрани на групи по листата. Половото размножаване е зависимо от водата. За пръв път в растителния свят при папратовите се обособява корен. Приспособени са към сухоземен начин на живот и са едни от най-древните представители на кормусните растения. В света са познати около 20 000 вида.

Обща характеристика

Папратовите са тревисти или дървесни растения. В България се срещат само тревисти папрати. Корените обикновено са влакнести. При повечето видове стъблата почти не са развити или са видоизменени подземни коренища. Листата нарастват с върха си. Обикновено те са силно развити, имат различни размери и най-разнообразна форма.

Размножаване и развитие

Папратовите се размножават безполово (вегетативно или чрез спори) и полово чрез полови клетки. Вегетативното размножаване най-често е чрез накъсване на коренището. Спорите се развиват в многоклетъчни органи (спороангии), които са събрани в групи спороси, най-често по-долната повърхност на листата. След покълване на спорите се развива малка сърцевидна зелена пластинка. Тя се прикрепя към почвата чрез ризоиди. Върху нея се развиват мъжките и женските размножителни органи. Оплождането става само при наличие на водна среда.

Местообитание

Папратовите растения растат при разнообразни условия. Най-често се срещат във влажни сенчести и блатисти места. Някои растат по дърветата (в тропичните гори).

Представители

В България се срещат 45 вида папрати – в горите, по скалите, в езерата и блата. Широко разпространени са орловата папрат, волският език, сладката папрат, мъжката папрат, женската папрат и др. Други 13 вида са защитени (четирилистно разколниче, плаваща лейка и др.)

Значение

В тропическите страни, където са разпространени най-много видове папрати, някои служат за храна, а други се прилагат в медицината.

Други

На папратите е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).

Външни препратки

• Pteridophyta в ITIS