Направо към съдържанието

Андреа Паладио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Паладио)
Андреа Паладио
Andrea di Pietro della Gondola
италиански архитект

Роден
Починал
около 19 август 1580 г. (71 г.)
Виченца, Италия

Националност Италия
Андреа Паладио в Общомедия

Андреа ди Пиетро де ла Гондола (на италиански: Andrea di Pietro della Gondola), по-известен като Паладио, е най-значителният ренесансов архитект от Северна Италия, считан от мнозина за твореца, оказал най-силно влияние върху класическата архитектура след ренесанса.

Роден е на 30 ноември 1508 година в Падуа, Италия, син на Пиетро „Де ла гондолла“. На 13 години става чирак в каменоделската работилница на баща си, но само след 18 месеца бяга в близкия град Виченца. Там става помощник в най-добрата каменоделска и зидарска работилница, а често посещава и дюкяна на Бартоломео Каваца, от когото също научава някои умения. Най-голямо влияние в неговата кариера има Джанджорджо Трисино. Той измисля и класическото име „Паладио“ на своя ученик и приятел Андреа. През 1541 г. Паладио отива в Рим и изучава античните забележителности.

Умира на 19 август 1580 година във Виченца на 71-годишна възраст.

Негов образец е римската античност, както и големите архитекти на италианския Ренесанс, най-вече Донато Браманте, Микеланджело Буонароти, Микеле Санмикели и Якопо Сансовино. Паладио обаче никога не повтаря точно образците, а подхожда към всяка задача според нейната специфика, влагайки в своите сгради творческия си дух и своенравност. Всеки негов проект е един малък свят сам за себе си.

Стреми се към архитектура, която съчетава естетическите принципи на пропорцията и стила с функционалните изисквания на сградата, идеите и практическите потребности на възложителя и условията, които задава терена. Резултатът е изключителната хармония и елегантност на неговите постройки.

Посредством своите сгради и теоретични трудове, Паладио упражнява силно влияние върху една архитектура, подчинена на идеалите на хармоничния „класицизъм“, която се простира в континентална Западна и Северна Европа, Великобритания, Русия и САЩ, дори Томас Джеферсън строи именно в този стил.

Паладио е единственият от ренесансовите архитекти, дал името си на стил, който се е запазил до края на 19 векпаладианизъм (или: паладианство). Той постепенно се разпространява и с времето прекосявайки Атлантика се разпространява в Америка, а на изток има своите почитатели в Индия и Япония. Дори през 80-те години на 20 век немалко архитекти по света са инспирирани от него в своите постмодернистични търсения.

Вила Капра – „Ла Ротонда“
1540: Започва своята първа творба – вила Годи в Лонедо.
1544: Започва работата на вила Пизани в Баньоло.
1545: Включен в реконструкцията на Двореца Раджоне от 13 век – базиликата на Виченца, първа мащабна обществена работа на Паладио.
1550: Прави чертежи за палацо Киерикати и вила Фоскари във Виченца.
1552: Започва работата на Вила Корнаро и палацо Изепо Де'Порти.
1554: Публикация на трактата Римски древности.
1556: В Удине работи на каза Антонини, а във Виченца започва палацо Тиене. Възлаганите му задачи се умножават, но Паладио работи и с епископа на Аквилея по издание на книга за Витрувий и изработва чертежите и скиците за него.
1557: Започва Вила Бадоер в долината на реката По.
1558: Реализира проект за реконструкция на църквата Сан Пиетро ин Кастело във Венеция и вероятно същата година започва строежа на вила Малконтента.
1559: Започва Вила Емо във Фанцоло ди Веделаго.
1560: Започва строежа на Вила Барбаро-Волпи в Мазеро близо до Тревизо.
1561: Започва строежа на вила Пояна Маджиоре, а същевременно и трпезарията на бенедиктинците в Св. Георги във Венеция и фасадите на манастира „Монастеро пер ла Карита“ и вила Серего.
1562: Започва фасадата на Сан Франческо дела Вина и работа по Сан Джорджо Маджоре във Венеция.
1565: Започва изграждането на вила Каголо във Виченца и вила Пизани в Монтанана.
1566: Строи палацо Валмарана и вила Зено във Виченца.
1567: Започва работата по Вила Капра „Ла Ротонда“ във Виченца.
1570: Паладио е номиниран за Прото дела Серенисима (Знаменит гражданин на Венеция) и там издава своите I Quattro Libri di Architettura (Четири книги за архитектурата).
1571: Строи: вила Пиовене, палацо Порто Барбаран, лоджия дел Капитанио и палацо Порто Бреганце.
1574: Издава трактата Коментари на Цезар и работи по проекта на фасадата на църквата Сан Петронио в Болоня.
1577: Започва изграждането на Ил Реденторе във Венеция.
1581: Изготвя чертежи и скици за интериора на църквата Санта Лучия във Венеция и работи по строежа на Театро Олимпико във Виченца.

Галерия и препратки

[редактиране | редактиране на кода]