Направо към съдържанието

ФК „Спартак“ (Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ПФК Спартак (Варна))
Спартак Варна
ПрозвищеСоколите
Основан28 август 1918 г.
Държава България
СтадионСпартак
Капацитет8000
Президент Павлин Николов
Старши треньор Николай Киров
ПървенствоПърва лига
2024/255-то
СпонсорЕфбет
Екипировка Найк
Уебсайтwww.spartak1918.com
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
Настоящ сезон или издание на турнира 2024/2025

ФК „Спартак 1918“ е български футболен отбор от Варна, който в момента се състезава във Efbet лига.

„Спартак“ Варна е клуб с традиции в България. Има общо 44 сезона в А група / Първа лига, което му отрежда 10 място във вечната ранглиста.

Изпълнителен директор на клуба е Иван Кирилов.

ВИЗИТКА НА ФК "СПАРТАК 1918" ВАРНА

Основан: 28.08.1918 г.

Имена:Български сокол“ (от 1918 г.), „Шипченски сокол“ (от 1924 г., след обединение с „Шипка“), „Спартак“ (от 1945 г., след обединение с „Левски“ и „Радецки“), „ЖСК-Спартак“ (от 1969 г., след обединение с „Локомотив“), „Спартак“ (от 1985 г.), „Спартак 1918″ (от 2010 г., след обединение с „Владислав 2009″).

Цветове: синьо и бяло.

Стадион: „Спартак“ (капацитет 7000 места).

Успехи: Шампион – 1932 г., вицешампион – 1931, 1933 г., трето място – 1929, 1955, 1983/84 г., полуфиналист в първенството – 1945, 1946, 1948 г., финалист за националната купа – 1961, 1982/83 г.,

Участник в европейските клубни турнири: КНК – 1961/62, 1983/84 г. – осминафиналист, Интертото – 1987, 1989, 1996, 1997, 1998, 1999, 2001 г.

Участия в Държавното първенство: 9 сезона – 1929, 1931–1933, 1944–1948 г.

Участия в А група: 44 сезона – 1950–1952, 1954–1963/64, 1965/66, 1971/72– 1973/74, 1975/76–1977/78, 1982/83–1988/89, 1992/93, 1993/94, 1995/96–2004/05, 2006/07–2008/09, 2022/23 г.

Най-много мачове в А група: Илия Кирчев – 286 (1951/66 г.). Най-много мачове общо: Красимир Зафиров – 461 (1972/88 г.). Най-много голове в А група: Стефан Найденов – 56 (1982/93 г.). Най-много голове общо: Добромир Ташков – 148 (1942/50 г.). Най-много мачове в националния тим: Живко Господинов – 39 (1982/86 г.).

Национални играчи на клуба: Живко Господинов – 39 мача / 6 гола (1982 – 1986 г.) Сашо Борисов – 13 мача (1983 – 1984 г.) Илия Кирчев – 7 мача (1957 – 1963 г.) Стефан Найденов – 6 мача / 1 гол (1982 – 1983 г.) Иван Петров – 6 мача / 1 гол (1982 – 1983 г.) Трендафил Станков – 3 мача (1950 г.), общо 17 мача / 5 гола Красимир Зафиров (вр.) – 3 мача (1978 – 1982 г.) Проспер Менди – 3 мача (за Гвинея-Бисау – 2022 г.) Илия Булашев – 2 мача (1934 г.) Димитър Енчев – 2 мача (1976 г.), общо 3 мача Михаил Тунчев – 1 мач (1925 г.) Добромир Ташков – 1 мач (1950 г.), общо 7 мача / 1 гол Димитър Ненчев – 1 мач (1950 г.), общо 3 мача Асен Михайлов – 1 мач (1982 г.) Иво Георгиев – 1 мач / 1 гол (1996 г.) Радостин Станев (вр.) – 1 мач (1997 г.) Диян Дончев – 1 мач (2000 г.) Валерийс Ивановс – 1 мач (за Латвия – 2001 г.), общо 69 мача / 1 гол Ивей Ромееш – 1 мач (за Панама – 2022 г.), общо 2 мача Иван Йорданов – 1 мач (2023 г.), общо 4 мача

С най-много мачове за клуба в А група / Първа лига: Илия Кирчев – 286 (1951/66) Николай Станчев – 247 (1995/07) Красимир Зафиров (вр.) – 227 (1972/88) Бисер Димитров – 224 (1955/64) Благой Янев – 217 (1954/64) Кирил Пандов – 207(1950/61) Христо Вълчанов (вр.) – 206 (1954/66) Стефан Найденов – 193 (1982/93) Енчо Недев – 190 (1971/83) Пламен Казаков – 186 (1982/89)

С най-много голове за клуба в А група / Първа лига: Стефан Найденов – 56 (1982/93) Христо Николов – 48 (1958/66) Валентин Станчев – 48 (1995/03) Георги Арнаудов – 42 (1950/61) Живко Господинов – 41 (1975/89) Пламен Казаков – 39 (1982/89) Стефан Стефанов – 31 (1958/64) Иван Петров – 30 (1975/86) Иван Филипов – 29 (1956/66) Герасим Калугеров – 27 (1957/66) Иво Георгиев – 27 (1995/98)

За сезон 2023/2024 в представителния отбор на „Спартак“ също има изявени футболисти, обличали националната фланелка в различни периоди от своята кариера. Мачове за представителния отбор на България имат Георги Георгиев, Александър Цветков и Атанас Зехиров, а Ивей Ромееш за родината си Панама.

За младежкия национален отбор на България мачове са записвали юношата на „Спартак“ Велислав Боев, както и Ангел Грънчов, Никола Виденов и Йоан Бауренски.

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ФК „СПАРТАК 1918″ ВАРНА

1918 г. – Клубът е основан под името „Български сокол“.

На 28.08.1918 г. е учредителното събрание, на което малкият Милан Георгиев вдига в ръка перо от сокол, което намерил по пътя за събранието и предлага името да бъде „Сокол“. За първи председател е избран Нягол Колев. Приема се и Устав на клуба. По-късно, за да може да се регистрира, е взето решение клубът да носи името „Български сокол“, защото по същото време във Варна има ловно дружество „Сокол“. Цветовете на футболния екип са синьо и бяло. В първия футболен състав на клуба са: вратарят Димитър Стаматов – Хаяра, защитниците Иван Петров, Георги Георгиев – Гунчо, халфовете Никола Ковачев, Янко Марков, Ради Марков (капитан), Димитър Чафкаров и нападателите Антон Костов, Нягол Колев, Георги Вълчев – Норгото, Кирил Мирчев – Дудула, Михаил Тунчев и Георги Станев.

1924 г. – „Български сокол“ се обединява с „Шипка“ (основан 1920 г.), под името „Шипченски сокол“.

1929 г. – „Шипченски сокол“ се класира трети в държавното първенство. В мача за излъчване на финалиста, варненци губят от „Ботев“ (Пд) с 1:3 като гост и остават на трето място, след шампиона „Ботев“ (Пд) и „Левски“ (Сф).

1931 г. – „Шипченски сокол“ става вицешампион. Отборът достига до финала на държавното първенство в София срещу столичния „АС-23″. 17 минути преди края на мача, варненци водят с 2:1. Тогава играч на столичани чупи крака на техния съотборник Георги Пармаков. От „Шипченски сокол“ отказват да доиграят срещата, ако съдията не отстрани виновника. Това обаче не става и двубоят е прекратен. Присъдена е служебна победа с 3:0 за „АС-23″, но купата не се връчва. Така „Шипченски сокол“, без да бъде победен, остава на второ място.

1932 г. – „Шипченски сокол“ печели шампионската титла. На финала на държавното първенство в София, варненци побеждават „Славия“ (Сф) с 2:1 след продължения и стават държавни първенци и носители на Царската купа. Головете за победителите вкарват Иван Найденов – Найденката и Илия Булашев. Съставът на „Шипченски сокол“, който извоюва този голям успех е: Здравко Янакиев, Георги Апостолов – Лапната, Иван Георгиев – Шико, Борис Нейков (капитан), Владимир Капзамалов, Стоян Танев – Теньо, Райко Димов, Александър Коев – Железния, Илия Булашев, Иван Найденов – Найденката и Руси Булашев.

1933 г. – „Шипченски сокол“ става вицешампион. Отборът отново достига до финала на държавното първенство. В София варненци отстъпват на столичния „Левски“ с 1:3 и остават на второ място. „Шипченски сокол“ става първият отбор в страната, който в 3 поредни години играе на финала в първенството.

1945 г. – „Шипченски сокол“ се обединява с „Левски“ (основан 1926 г., след обединението на „Юпитер“ – основан 1919 г. и „Атлант“ – основан 1920 г.) и с „Радецки“ (основан 1926 г.), под името „Спартак“ на 18 Октомври 1945.

Същата година „Спартак“ е полуфиналист в държавното първенство.

1946 г. – „Спартак“ е полуфиналист в държавното първенство.

Същата година нападателят на „Спартак“ Борис Парушев – Борлето е включен в националния отбор за Балканското първенство в Албания.

1947 г. – Нападателят Тома Захариев е включен в националния отбор за Балканското първенство.

1948 г. – „Спартак“ е полуфиналист в държавното първенство.

1955 г. – „Спартак“ се класира на трето място в първенството. В решителния последен мач, варненци побеждават „Ударник“ (Сф) с 2:1 като гост и се нареждат след шампиона ЦДНА (Сф) и „Ударник“ (Сф).

1956 г. – Централният защитник на „Спартак“ Илия Кирчев е включен в националния отбор за олимпийските игри в Мелбърн. На олимпиадата тимът на България се класира на трето място и печели бронзовите медали.

1958 г. – Нападателят на „Спартак“ Георги Арнаудов – Алаха става голмайстор на първенството за 1958 г. с 9 гола. Толкова има и Добромир Ташков от „Славия“ (Сф), който е бивш футболист на „Спартак“.

1960 г. – Нападателят на „Спартак“ Любен Костов става голмайстор на първенството за 1959/60 г. с 12 гола. Толкова има и Д. Йорданов от „Левски“ (Сф).

1961 г. – „Спартак“ е финалист за националната купа. На четвъртфинала варненци отстраняват „Левски“ (Сф) с 1:0 като гост, а на полуфинала – „Ботев“ (Пд) с 2:1 като домакин. Финалът в София обаче е загубен от ЦДНА (Сф) с 0:3.

Същата година „Спартак“ участва в турнира за КНК и става първият български отбор за КНК и втори (след ЦСКА), представял България в европейските клубни турнири. Варненци отпадат в първия кръг от класния тим на „Рапид“ – Виена (който предния сезон е полуфиналист за КЕШ), след сензационно равенство – 0:0 като гост и загуба с 2:5 във Варна.

1969 г. – „Спартак“ се обединява с „Локомотив“ (основан 1936 г. като ЖСК), под името „ЖСК-Спартак“.

1976 г. – Вратарят Красимир Зафиров е включен в националния отбор за Балканското първенство, а тогава България става Балкански шампион.

1982 г. – От сезон 1982/83 г. футболният отбор започва да играе редовно домакинските си мачове в А група на стадион „Спартак“. Преди това клубът използва последователно градските стадиони „Колодрума“ и „Юрий Гагарин“.

1983 г. – „ЖСК-Спартак“ е финалист за националната купа. На полуфинала варненци отстраняват „Левски“ (Сф) с 1:0 на неутрален терен в Казанлък. Финалът в Пловдив обаче е загубен от ЦСКА (Сф) с 0:4.

Същата година „ЖСК-Спартак“ достига до осминафинал в турнира за КНК. В първия кръг, варненци отстраняват турския „Мерсин“, след 0:0 като гост и победа с 1:0 във Варна. На осминафинала „ЖСК-Спартак“ се изправя срещу английския гранд „Манчестър Юнайтед“ и се представя достойно. Във Варна спартаковци отстъпват минимално – 1:2, c гол на Румен Димов, а на стадион „Олд Трафорд“ в Манчестър резултатът е 0:2.

1984 г. – „ЖСК-Спартак“ се класира на трето място в първенството след „Левски“ (Сф) и ЦСКА (Сф). БФС обаче безпрецедентно отнема бронзовите медали, точно преди официалното награждаване на отбора, на националния стадион „Васил Левски“, защото участва в предварително организирана подмолна машинация в полза на „Сливен“. След като приключва първенството, при много съмнителни обстоятелства, БФС присъжда служебна победа и 2 точки на „Сливен“, който по този начин измества варненци от третото място. 16 години по-късно, „ЖСК-Спартак“ получава възмездие, когато БФС справедливо възстановява третото място и връчва бронзовите медали.

Същата година вратарят на „ЖСК-Спартак“ Красимир Зафиров е определен за най-добър вратар на първенството за 1983/84 г.

1985 г. – Футболът се отделя от другите спортове на дружество „ЖСК-Спартак“ и се обособява футболен клуб „Спартак“.

1986 г. – Вратарят на „Спартак“ Красимир Зафиров за втори път е определен за най-добър вратар на първенството за 1985/86 г.

Същата година нападателят на „Спартак“ Живко Господинов е включен в националния отбор за световното първенство в Мексико, където България за първи път се класира на осминафинал. Там той участва в 3 мача и става първият футболист от варненски клуб играл на световни финали. На световното първенство в Мексико участва и Пламен Гетов, който също е възпитаник на спартаковската футболна школа, но там играе от името на „Спартак“ – Плевен.

1996 г. – Нападателят на „Спартак“ Иво Георгиев става голмайстор на първенството за 1995/96 г. с 21 гола.

Същата година той е включен в националния отбор за европейското първенство в Англия.

2000 г. – БФС официално възстановява спечеленото трето място на „Спартак“ от 1984 г., а на специална церемония са връчени заслужените бронзови медали на отбора.

2010 г. – „Спартак“ се преименува на „Спартак 1918″ и се обединява с „Владислав“ (основан 2009 г.), под името „Спартак 1918″.

2017 г. – „Спартак 1918″ се обединява с алтернативния „Спартак Варна“ (основан 2015 г.), отново под името „Спартак 1918″.

  • Шампион с Царската купа – 1932 г. /като Шипченски сокол/
  • Вицешампион 1931, 1933 г. /като Шипченски сокол/
  • Трето място в първенството –1929, 1955, 1984 г.
  • Полуфиналист в първенството – 1945, 1946, 1948 г.
  • Финалист за националната купа – 1961, 1983 г.

Към 8 юли 2023 г.

Вратари
23 Георги Георгиев
67 Денислав Жеков
89 Никола Виденов
Защитници
02 Велислав Боев
03 Преслав Петров
04 Борислав Вакадинов
22 Стефан Стефанов
44 Ангел Грънчов
81 Атанас Зехиров
Мирослав Георгиев
Христофор Хубчев
Халфове
05 Йоан Бауренски
06 Александър Цветков
07 Евгений Илиев
08 Божидар Васев
10 Румен Руменов
11 Виктор Митев
13 Георги Мариянов
18 Хидает Хюсеин
45 Даниел Начев
75 Йохан Н'зи
78 Айвън Ангелов
Нападатели
09 Мехмед Сабри
14 Ромеш Ивей
29 Ахмед Ахмедов
31 Андриян Димитров


С най-много мачове и голове в А група

[редактиране | редактиране на кода]
Име Мачове
1 Илия Кирчев 286
2 Николай Станчев 247
3 Красимир Зафиров 227
4 Бисер Димитров 224
5 Благой Янев 217
6 Кирил Пандов 207
7 Христо Вълчанов 206
8 Стефан Найденов 193
9 Енчо Недев 190
10 Пламен Казаков 186
Име Голове
1 Стефан Найденов 56
2 Христо Николов 48
- Валентин Станчев 48
4 Георги Арнаудов 42
5 Живко Господинов 41
6 Пламен Казаков 39
7 Стефан Стефанов 31
8 Иван Петров 30
9 Иван Филипов 29
10 Герасим Калугеров 27
- Иво Георгиев 27