Седемте престола

Осеновлашки манастир „Света Богородица“
Местоположение в Своге43, 23.471944
Вид на храма	православен манастир
Страна	България
Населено място	Осеновлаг
Вероизповедание	Българска православна църква – Българска патриаршия
Епархия	Софийска
Архиерейско наместничество	Софийско
Състояние	действащ, паметник на културата
Осеновлашки манастир „Света Богородица“ в Общомедия

Църквата на манастира

Изглед от манастира

Дворът на манастира

Осеновлашкият манастир „Рождество Богородично“ („Света Богородица“), известен и като „Седемте престола“, e действащ православен мъжки манастир в Софийската епархия на Българската православна църква, намиращ се в Стара планина, край село Еленов дол, община Своге, Софийска област, близо до границата с Врачанска област.

Местоположение

Разположен е на около 5 km югозападно от селото, в красивата долина на сравнително малката река Габровница, на пътя от гара Елисейна в Искърското дефиле към село Осеновлаг, Софийска област, в полите на връх Издремец (1492 m). Манастирът е сред Стоте национални туристически обекта, има печат целогодишно.

Архитектура

Манастирските сгради обхващат: църква, камбанария, триетажна битова сграда (килийно училище) и двуетажна битова сграда с монашески килии и магерница. Особена историческа и архитектурна стойност представлява старинната манастирска църква „Рождество Богородично“. В нея под общ покрив са вградени 7 по-малки църкви (престола), откъдето е произлязло наименованието „Седемте престола“.

История

Манастирът е основан в средата на XVI в.

Съществува местна легенда, че цар Петър Делян (Петър II, 11 век) е починал в манастира, който временно е бил и столица на България, а пръв игумен на светата обител е станал братът на българския владетел. Данни за съществуването на манастир или друга сграда на това място преди 16 век обаче няма.

Манастирът е по-известен с неофициалното си име „Седемте престола“ заради своята уникална църква. Предание разказва, че 7 боляри създали 7 селища в близост до манастира – Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. В църквата има 7 престола – специалистите твърдят, че подобна не се среща никъде другаде сред българските християнски култови сгради.

Северно от него има градище и останки от крепост. Местните хора я наричат Латинското кале, малко останки от което (части от каменна стена) и днес могат да се видят, след като се поеме по стръмна пътека, започваща от манастира. Днешната порта на Седемте престола е взета именно от тези останки.

Друго предание говори, че в турско манастирът бил разрушен и опожарен. Вълчан събрал войводите. Решили да вдигнат манастира. Войводите били седем: Вълчан войвода, поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко сърбин, Емин бей, Али бей и Петър. В тяхна чест църквата била направена със седем престола. Вълчан намислил всичко, за да скрие входа за подземието на калето. Там в подземието имало римско съкровище.

В манастира е пребивавал и служил литургия и Св. Софроний Врачански, епископ на Врачанска митрополия, в чийто диоцез е попадал манастирът тогава.

Манастирът е бил любимо място за поклонение на българския класик Иван Вазов, който е написал за него стихотворението „Клепалото бие“.

Сред забележителностите на манастира е гробът на известния български детски писател Змей Горянин (1905 – 1958 г.) в двора зад църквата.

Сегашният манастир е оформен при възстановяване през 1970 г. Към манастира през 1848 г. е изградено килийно училище. Манастирът е бил духовен и религиозен център с особено значение за развитието на околните селища по времето на османската власт.

Игумени

Първият игумен е отец Гаврил, 11 век.

1770 – 1783 г. настоятел, поп Мойсей от с. Церово, Софийско

1774 – 1820 г. игумен, йеромонах Анани Рилец от с. Осеновлак. Софийско

1774 – 1790 г. настоятел, поп Мартин Войвода от с. Батин, Русенско

1791 – 1796 г. настоятел, поп Михаил от с. Осеновлак, Софийско

1822 – 1837 г. игумен Харалампий

1837 – 1838 г. игумен, йеромонах Теофан от София

1838 – 1839 г. игумен, йеромонах Констандий от Черепишкия манастир

1839 – 1869 г. игумен, йеромонах Христофор от Калофер – Сопотски манастир

1869 – 1872 г. настоятел, свещеник Никола Георгиев от с. Бов, Софийско

1872 – 1893 г. игумен, йеромонах Васирион от Черепишкия манастир

1893 – 1895 г., настоятел, свещеник Иван П. Михайлов от с. Осеновлак, Софийско

1895 – 1909 г. игумен, йеромонах Андрея от с. Зърнево, Неврокопско

1930 – 1953 г. игумен, йеромонах Кирил

1953 – 1955 г. игумен, поп Тодор

1955 – 1968 г. игумен, йеромонах Христофор Рилец от Рилския манастир

1968 – 2005 г. управител е протойерей Димитър Петров Кръстанов

2013 – 2014 г. игумен протирей Петър Покровски

2014 - 2017 г. игумен е протойерей Венцислав Тонов

2017 - 13.05.2020 г. игумен е архимандрит Антим

От 15.05.2020 г. игумен е йеромонах Тимотей Павлов

От 10.07.2020 г. игумен е архимандрит Севастиан Александров от гр. София

Литература

• Вазов, Ив. Седем престола – В: Същият. Избрани пътеписи. С., 1968, 238 – 243.
• Тулешков, Н. Многопрестолните манастирски черкви – Музеи и паметници на културата, 1980, № 3, 29 – 35.
• Пацов, Й. Седемте престола на вярата – Усури, 2004, № 1/3, 96 – 97.

Външни препратки

• Манастир Седемте престола Архив на оригинала от 2006-05-06 в Wayback Machine. – в bulgarianmonastery.com