Свети Александър (орден)
| Орден „Св. Александръ“ | |
 Орден „Св. Александръ“ с голямо огърлие | |
| Информация | |
|---|---|
| Присъждан от | Царство България |
| Тип | Орден |
| Избираемост | български и чужди граждани |
| Присъждан за | С ордена се награждават български и чужди поданици по личното благоволение на Монарха. |
| Статус | От 15 септември 1946 г. орденът „Св. Алексанрдъ“ не присъства в наградната система на НРБ и на Република България |
| Дескрипция | Орденът представлява емайлиран в бяло артилерийски кръст със златни или сребърни кантове, в зависимост от степента |
| Пластинки |  |
| Статистика | |
| Учредено | 25 декември 1881 |
| Положение в стълбицата на отличията | |
| По-високо | Орден „Св. св. Кирил и Методий“ |
| Еднакво | Няма |
| По-ниско | Орден „За Гражданска Заслуга“ |
| Орден „Св. Александръ“ в Общомедия | |
Орденът „Св. Александър“ е учреден в чест на небесния покровител на Княз Александър I и е втори по старшинство в наградната система в Царство България.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Учреден с Княжески рескрипт на 25 декември 1881 г. в чест на небесния покровител на Княз Александър I. В основата му заляга домашният орден на Хесенското херцогство „Филип Великодушни“, от който владетелски дом произхожда първият Български Владетел. Първоначално е замислен в пет степени и Огърлие, но впоследствие се оформят шест степени, Малко и Голямо огърлие, а през 1908 г. и степента Велик кръст. Постепенно се оформят и военновременните степени с мечове по средата и над кръста. С ордена се награждават български и чужди поданици по личното благоволение на Монарха, който е Великият магистър.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Орденът представлява емайлиран в бяло артилерийски кръст със златни или сребърни кантове, в зависимост от степента. Във вимпела на аверса е поставен стилизиран надпис на името на ордена, а в пръстена наоколо девизът: / СЪ НАМИ БОГЪ /, под него лаврови клончета. На реверса е поставено бяло поле с надпис / 19 ФЕВРАЛЪ 1878 / – датата на подписването на Санстефанския прелиминарен мирен договор. Над него Царска (Княжеска) корона с пуснати кисти. Първата степен се носи на пурпурночервена моарена лента през дясното рамо с розетка в края. Тя има и своята звезда, която представлява осемлъчева сребърна звезда, в чийто център е поставен аверсът на ордена.
Голямото огърлие представлява тридесет последователно свързани от короновани лъвове медальона, редуващи вензела на учредителя, Княз Александър I, и осмоконечен кръст. Известна е специална емисия на голямото огърлие с пресечени два фелдмаршалски жезъла, принадлежаща на Цар Фердинанд I.
Малкото огърлие повтаря изображенията на голямото, но с намалени размери.
Великият кръст, учреден през 1908 г., повтаря първоначалната емисия, но вместо в бял е изработен в зелен емайл, а в средата на вимпела е поставен коронован български лъв. Подобно оформление има и звездата, като пръстенът около златния лъв на червено поле е отново в зелен емайл.
Останалите степени повтарят изображението на първата емисия, но с намалени размери. Шеста степен е изработена от сребърен метал без емайл върху раменете на кръста.
Изключителни образци на Голямото и Малко огърлие на ордена „Свети Александър“ с брилянти, принадлежали на Османските султани Абдул Хамид II и Мехмед V, се пазят в колекцията на двореца „Топ Капъ“ (Високата порта) в Истанбул.
Степени на ордена
[редактиране | редактиране на кода]- Велик кръст на ордена „Св. Александър“, голямо и малко огърлие
- I степен, Велик кръст. Награждават се висши държавни служители и военни. Носи се на шарф през рамо.
- II степен, Голям офицерски кръст. Кръстът е с бял емайл, носи се на червена лента за шия, има звезда.
- III степен, Командирски кръст. Кръстът е в зелен или бял емайл (зависи от емисията), носи се на червена лента за шия, няма звезда.
- IV степен, Офицерски кръст. Кръстът е в бял емайл, носи се на гърдите на червена триъгълна лента с розетка, няма звезда.
- V степен, Кавалерски кръст. Кръстът е в бял емайл, носи се на гърдите на червена триъгълна лента, няма звезда.
- VI степен, Сребърен кръст. Кръстът е изработен от сребрист метал без емайл, носи се на гърдите на червена триъгълна лента, няма звезда.
Носители на ордена
[редактиране | редактиране на кода]- Носители на орден „Свети Александър“ Велик кръст
- Носители на орден „Свети Александър“ първа степен
- Носители на орден „Свети Александър“ втора степен
- Носители на орден „Свети Александър“ трета степен
- Носители на орден „Свети Александър“ четвърта степен
- Носители на орден „Свети Александър“ пета степен
- Носители на орден „Свети Александър“ шеста степен
Сред носителите на ордена има и жени (0,02%). Най-престижната степен, І ст. с брилянти, е дадена на царица Елеонора по случай венчавката ѝ с царя през 1908 г. Има сведения, че през 1913 г. доброволката в Македоно-одринското опълчение Мария Колева е удостоена с VІ ст. с мечове.[1]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- „Каталог Български ордени и медали“. Веселин Денков
- „Българските ордени и медали 1878 – 2002“. Тодор Петров
- „Ордени и медали в България“. 1998 Тодор Петров
- „Българска Енциклопедия от А-Я“. 2005 Авторски колектив към БАН
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- „Българските ордени и медали 1878 – 2002“. Тодор Петров
- „Ордени и медали в България“. 1998 Тодор Петров
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Назърска, Жоржета. Жените в наградната система на България (30 - 50-те години на XX век) // ПОЛ И ПРЕХОД: 1938 - 1958. Състав. Кр. Даскалова и Т. Кметова. Академична конференция 2011. Център за изследвания и политики за жените. с. 59.
