Организация за сигурност и сътрудничество в Европа

Организация за сигурност и сътрудничество в Европа
Organization for Security and Co-operation in Europe
	Организация за сигурност и сътрудничество в Европа Organization for Security and Co-operation in Europe
	Седалището на ОССЕ в двореца Хофбург
	Държави членки на ОССЕ Партньори за сътрудничество
Информация
Акроними	ОССЕ, ОSСЕ
Тип	междуправителствена
Основана	юли 1973 г. (като Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа, СССЕ)
Положение	действаща организация
Седалище	Виена, Австрия
Езици	френски, английски, немски, италиански, руски, испански
Ръководител	Буяр Османи
Членове	57 държави членки; 11 партньори за сътрудничество
Сайт	www.osce.org
	Организация за сигурност и сътрудничество в Европа в Общомедия

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОSСЕ) е най-голямата световна междуправителствена организация в областта на сигурността, която включва всички страни от Европа, САЩ и Канада и ОНД. Мандатът ѝ включва контрол над въоръжаването и утвърждаване на човешките права, свободата на пресата и честните избори. Има персонал от 550 души в седалището си във Виена, Австрия и 2300 души на други места. Началото и е поставено на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа (CSCE), състояла се през 1975 в Хелзинки, Финландия.^[1] В нея участват 57 държави, покриващи повечето от Северното полукълбо.

ОССЕ, призната по смисъла на глава VIII на Устава на ООН като регионално споразумение, представлява основен инструмент за ранно предупреждение, избягване на конфликти, урегулиране на кризи и постконфликтно възстановяване в работния му регион. ОССЕ се отличава с присъщия само за него подход за осигуряване на сигурност, който е едновременно всестранен и основан върху сътрудничеството. Той обхваща трите измерения на сигурността – военно-политическо, икономическо/екологическо и хуманно. ОССЕ се занимава с широк кръг проблеми, свързани със затвърждаването на сигурността, включващи противодействието на тероризма, контрола над въоръжението, мерките за укрепването на доверието и безопасността, икономическите и екологичните въпроси, правата на човека, демократизацията и други. Всички държави от ОССЕ имат равен статут, тъй като решенията се приемат с консенсус. При това те носят не юридически, а политически характер.

История на ОССЕ

Предтеча на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) е създаденото в началото на 70-те години по време на Студената война Съвещание по сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ), представляващо многостранен форум за диалог и преговори между Изтока и Запада.^[2]

На 1 август 1975 година 33 европейски страни, САЩ и Канада, след повече от две години интензивни консултации, подписват в Хелзинки Заключителния акт, който залага нови принципи на международното сътрудничество. В този документ са уредени редица ключови споразумения във военно-политическата област, в сферата на икономиката, опазването на околната среда и човешките права и са фиксирани основните принципи за поведението на държавите спрямо техните граждани („хелзинкският декалог“), а също и в отношенията помежду им.

Преди 1990 година СССЕ функционира основно чрез серия срещи и конференции, на които се развиват и разширяват компетенциите на държавите-участници, като периодически се провежда разглеждането на изпълнението им. След края на Студената война обаче на първата среща на главите на държавите и правителствата през ноември 1990 година в Париж се набелязва нов курс за развитието на СССЕ. В подписаната в Париж „Харта за нова Европа“ на СССЕ се поставя задачата да направи своя принос в управлението на процеса на историческите промени в Европа и да даде отговор на новите предизвикателства на постконфронтационния период чрез създаването на постоянни институти и оперативен потенциал.

В контекста на Парижката среща на високо равнище се сключва също важно съглашение за контрол на въоръженията – Договор за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), който и до днес е крайъгълният камък на европейската сигурност.

В началото на 90-те се създават Секретариатът на СССЕ и няколко института; провеждат се регулярни срещи, организират се първите дългосрочни мисии, а работата на Съвещанието придобива по-систематизиран характер. Като следствие от реформите, на третата среща на високо равнище през декември 1994 година в Будапеща е прието решение от януари 1995 г. СССЕ да бъде преобразувано в Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Това решение бележи края на завършването на процеса на структурното оформяне на Организацията и придава на работата ѝ нов политически импулс. Освен това в Будапеща се приема решението за разработване на модела за сигурност за Европа през XXI век.

Резултат от Лисабонската конференция на високо ниво през 1996 година е повишаване на ключовата роля на ОССЕ в укрепването на сигурността и стабилността в трите им измерения. Тази среща стимулира разработването в рамките на ОССЕ на Хартата за европейската сигурност, приета в Истанбул през 1999 година. Това по съществен начин допринася за укрепването на оперативния потенциал на Организацията и развитието на сътрудничество с нейните партньори. Освен това в Истанбул се приема Виенският документ от 1999 година от преговорите за укрепването на доверието и сигурността и се одобрява Съглашението за адаптацията на Договора за ОССЕ.

Структура на ОССЕ

Органи за приемането на политически решения

Срещи на върха – срещи на високо ниво с участието на държавните или правителствените ръководители, на които се провежда преглед на дейността на ОССЕ, приемат се ръководни решения, набелязват се ориентири в дейността на Организацията.
Съвет на министрите – срещи на министрите на външните работи на страните-членки на ОССЕ. Съветът отговаря за изпълнението на решенията, приети на срещите на върха, както и има пълномощия да развива и допълва тези решения. В компетенциите му влизат определяне на задачите за институтите на ОССЕ и търсене на начини за изпълнението им. Съветът се събира веднъж годишно, с изключението на годините, в които се провежда среща на върха.
Ръководен съвет – срещи на високо равнище на политическите ръководители на министерствата на външните работи. Понастоящем се провеждат веднъж годишно в качество на Икономическия форум на ОССЕ в Прага.
Постоянен съвет – основният, постоянно действащ орган на ОССЕ за политически консултации и приемането на оперативни решения по всички въпроси, влизащи в компетенцията на Организацията. Постоянният съвет се състои от представители на държавите членки на ОССЕ. Заседанията му се провеждат всяка седмица във Виена под председателството на представителя на Действащото председателство на ОССЕ. Постоянният съвет може също така да бъде свикван при възникване на извънредните обстоятелства.
Форум за сътрудничество в областта на сигурността (ФСС) – орган за разглеждане на военните аспекти на сигурността. В неговите задачи влизат преговорите за контрола над въоръженията, разоръжаването и укрепването на доверието и сигурността, както и провеждането на регулярни консултации и активизацията на сътрудничеството по въпросите, свързани с безопасността.

Във форума участват представителите на делегациите в ОССЕ. Заседанията се провеждат веднъж седмично във Виена.

Оперативни органи

Действащ председател (ДП) на ОССЕ е министърът на външните работи на държавата, заемаща председателския пост. Той носи общата отговорност за изпълнителната дейност на ОССЕ и води политическите консултации. В задачите му влизат координация на страните-участнички, както и формиране на консенсус в ОССЕ. ДП и неговите представители подготвят съвещанията, разработват структурата им и проекти на решения. Председателят осигурява съгласуваност на графика на мероприятията на ОССЕ, разработва дългосрочна програма за дейности, контролира работата на мисиите на ОССЕ, ръководи провеждането на консултации и преговори при кризи, координира работата на другите институти на ОССЕ и приема решения за назначаването на ръководните постове. Председателството е на ротационен принцип за 1 година. От 1 януари до 31 декември 2004 година функциите на Действащото председателство се изпълняваха от България, с председател Соломон Паси. В работата си ДП се подпомага от т. нар. „Тройка“ (Troika), която е консултативен орган към председателя и в която влизат самият председател и предхождащият и последващият председатели. Освен това ДП може да назначава лични или специални представители за работа по конкретни проблеми или ситуации.
Секретариатът на ОССЕ, намиращ се във Виена, оказва подкрепа на ДП на ОССЕ и страните-участнички в достигането на целите на ОССЕ. Дейността на Секретариата се Ръководи от Генералния секретар на ОССЕ, който се назначава от съвета на министрите на страните-членки на ОССЕ за тригодишен период (от 10 юни 2005 година постът на Генералния секретар се заема от френския посланик Марк Перрин де Бришамбо). Той представлява Действащият председател и осигурява изпълнението на решенията на ОССЕ. Генералният секретар участва в срещите на Тройката на различни нива, допринасяйки за процеса на консултациите. Той непосредствено отговаря за изпълнението на бюджета и осъществява общ административен надзор върху работата на структурите на ОССЕ. Освен канцеларията на Генералния секретар, в състава на Секретариата на ОССЕ влизат Центърът за предотвратяване на конфликти, Офис-координаторът по икономическата и екологическата дейности на ОССЕ, отделите по борба с тероризма, търговията с хора, полицейската дейност, както и Департаментът по въпросите на управлението и финансите. Пражкият отдел на секретариата изпълнява спомагателни функции от документационен, изследователски и информационен характер.
Бюрото по демократичните институти и правата на човека на ОССЕ, базирано във Варшава, осъществява съдействие за обезпечение на човешките права, демокрацията, правовата държава. Бюрото играе активна роля в наблюдението за провеждането на изборите, съдейства за изграждането на национални институти за правата на човека, оказва техническа помощ и способства за развитието на неправителствените организации и изграждане на гражданско общество. Освен това то е контактен пункт по въпросите Рома и Синти и спомага провеждането на специфичните семинари на ОССЕ по темите, свързани с човешкото измерение.
Върховният комисар на ОССЕ по въпросите на националните малцинства (ВКНМ), намиращ се в Хага, има съществена роля в областта на ранното предупреждение и предотвратяването на конфликти. Той анализира ситуациите, възникващи във връзка с национални малцинства и предприема мерки по регулиране на потенциални кризи във възможно най-ранния стадий на развитието им. ВКНМ действа независимо от всички заинтересовани страни, изпраща местни мисии и използва методите на превантивната дипломация. Освен получаването на информацията непосредствено от заинтересованите страни, Върховният комисар способства за развитието на диалога между тях чрез провеждане на консултации и подготвяне на препоръки. От 1 юли 2011 постът на ВКНМ на ОССЕ се заема от италианския дипломат Ламберто Заниер.
Представител на ОССЕ по СМИ е най-младата институция на Организацията, която се създава през 1997 година за наблюдаване на делата в областта на средствата за масова информация в страните-членки, оказване на необходимото съдействие и оперативно реагиране в случаите на сериозно нарушаване на приетите в рамките на ОССЕ принципи и задължения, касаещи свободата на изразяване на мнение и свободата на СМИ. Офисът на Представителя по въпросите на СМИ се намира във Виена.
Парламентарната асамблея (ПА), състояща се от 320 депутати от всички страни-членки на ОССЕ, съдейства на парламентарните институции на държавите членки при участието им в дейността на организацията посредством обсъждане на проблемите и приемане на резолюциите и препоръките, отнасящи се до работата на ОССЕ. Освен това членовете ѝ притежават важната компетенция за наблюдение на избори. Редовната сесия на Асамблеята се провежда през юли, а през цялата година се организират най-различни съвещания и семинари, включвайки зимната сесия на Асамблеята във Виена. Международният секретариат на ПА се намира в Копенхаген, а от януари 2003 година действа Бюрото на ПА на ОССЕ по комуникациите. Председател на Парламентарната асамблея е черногорецът Ранко Кривокапич.
Един от инструментите на оперативната дейност на ОССЕ са мисиите. Пълномощията, съставът и съдържанието на дейността на мисиите се различават, потвърждавайки гъвкавостта на дадения инструмент. Важна задача на мисиите е съдействието на приемащите страни в решаването на задачите, определени с мандата на мисията. ОССЕ разполага със 17 мисии или други присъствия в следните региони: Югоизточна Европа (Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Сърбия, Косово, Черна гора и Македония), Източна Европа (Молдова и Украйна), Източен Кавказ (Азербайджан и Армения), Централна Азия (Казахстан, Туркменистан, Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан).
Съд по помиряване и арбитраж – един от механизмите за мирно урегулиране на спорове между държавите членки на ОССЕ, подписали Конвенцията за помиряване и арбитраж. Съдът се намира в Женева и се председателства от германския проф. Кристиан Томушат.

Държави членки

Държава	Дата на присъединяване	Държава	Дата на присъединяване
Австрия	25 юни 1973	Северна Македония	12 октомври 1995
Азербайджан	30 януари 1992	Малта	25 юни 1973
Албания	19 юни 1991	Молдова	30 януари 1992
Андора	25 април 1996	Монако	25 юни 1973
Армения	30 януари 1992	Нидерландия	25 юни 1973
Беларус	30 януари 1992	Норвегия	25 юни 1973
Белгия	25 юни 1973	Полша	25 юни 1973
България	25 юни 1973	Португалия	25 юни 1973
Босна и Херцеговина	30 април 1992	Русия	30 януари 1992
Ватикан	25 юни 1973	Румъния	25 юни 1973
Великобритания	25 юни 1973	Сан Марино	25 юни 1973
Унгария	25 юни 1973	Сърбия	25 юни 1973
Германия	25 юни 1973	Словакия	1 януари 1993
Гърция	25 юни 1973	Словения	24 март 1992
Грузия	24 март 1992	САЩ	25 юни 1973
Дания	25 юни 1973	Таджикистан	30 януари 1992
Ирландия	25 юни 1973	Туркменистан	30 януари 1992
Исландия	25 юни 1973	Турция	25 юни 1973
Испания	25 юни 1973	Узбекистан	30 януари 1992
Италия	25 юни 1973	Украйна	30 януари 1992
Казахстан	30 януари 1992	Финландия	25 юни 1973
Канада	25 юни 1973	Франция	25 юни 1973
Кипър	25 юни 1973	Хърватия	24 март 1992
Киргизстан	30 януари 1992	Черна гора	22 юни 2006
Латвия	10 септември 1991	Чехия	1 януари 1993
Литва	10 септември 1991	Швейцария	25 юни 1973
Лихтенщайн	25 юни 1973	Швеция	25 юни 1973
Люксембург	25 юни 1973	Естония	10 септември 1991
Монголия

Партньори за сътрудничество

Средиземноморски	Година	Азиатски	Година
Алжир		Афганистан	2003
Египет	1995	Япония	1992
Израел		Южна Корея	1994
Йордания		Тайланд	2000
Мароко		Австралия	2009
Тунис		Монголия^[3]	21 ноември 2012