Ованес Таракджиян
Ованес Таракджиян | |
български и арменски революционер | |
Роден |
1873 г.
|
---|---|
Починал | 27 ноември 1901 г.
Одрин, Османска империя |
Ованес Таракджиян известен и като Оник Торосян или Онис Торокян[1] е български и арменски революционер.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ованес Таракджиян е роден в арменско семейство през 1873 година в Родосто, тогава в Османската империя. Участва в революционен комитет в родния си град. През 1901 година той заедно с още десетима свои съратници арменци и българи от ВМОРО - Слави Мерджанов, Петър Соколов и други, формират в Пловдив революционна чета. След съгласуване между Борис Сарафов и Степан Зорян, четата прави опит да отвлече персийския шах в Одринско, като нападне Ориент експрес по линията за Цариград. След неуспеха си формираната българо-арменска чета се насочва се към отвличане на одринския валия. Той обаче се оказва недостъпна цел и четата отвлича Нури бей, син на видния одрински чифликчия Дертли Мустафа. Започва преследване и четата е открита от потерите в местността Юклуците, близо село Киречли, Одринско. След сражение, част от четниците, а също и синът на чифликчията, са убити. Друга част в която попада и Оник са заловени и по-късно осъдени на смърт, като са екзекутирани чрез обесване на 27 ноември 1901 г. в гр. Одрин.[3][4][5][6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 88.
- ↑ Агоп Гарабедян: Совместные действия армянского и болгарского освободительного движения в конце XIX и начале XX века, Политика, Ереван, — REGNUM, 24 января 2011.
- ↑ Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 193.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 102.
- ↑ Петъръ Соколовъ и Свѣтославъ Мерджановъ // Илюстрация Илиндень 1 (11). Илинденска организация, Септемврий 1928. с. 3.
- ↑ „Македония“, бр. 8, април 1904 г., стр. 20.