Направо към съдържанието

Обсада на Дамиета (1218 – 1219)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Обсада на Дамиета (1218–1219))
Обсада на Дамиета
Пети кръстоносен поход
Кърстоносците атакуват кулата на Дамиета, худ. Корнелиус ван Виеринген (Cornelis Claesz van Wieringen).
Кърстоносците атакуват кулата на Дамиета, худ. Корнелиус ван Виеринген (Cornelis Claesz van Wieringen).
Информация
Период1218 – 1219
МястоДамиета, Египет
Резултаткръстоносна победа
Страни в конфликта
КръстоносциАюбидски султанат
Командири и лидери
Симон III, граф Саарбрюкен
Жан дьо Бриен
Ал-Камил
Общи загуби
десетки хиляди
Обсада на Дамиета в Общомедия

Обсадата на Дамиета от 1218 – 1219 г. е част от Петия кръстоносен поход, в който кръстоносците атакуват египетския пристанищен град Дамиета в устието на река Нил, тогава под контрола на аюбидския султан (отначало ал-Адил, след това синът му ал-Камил). Градът е обсаден през 1218 г. и превзет от кръстоносците през 1219 г.

Изборът на Египет като театър на бойните действия се обсъжда още при Четвъртия кръстоносен поход. Мотивите са два: Ако султанът бъде атакуван в едно от владенията си, откъдето извлича ресурси и изпраща войските си към Светите земи, той би предпочел да жертва Йерусалим, за да не рискува разоряването на Египет. От друга страна Египет с равнинния си релеф и без големи крепости с изключение на Александрия, Каро и Дамиета, изглежда лесна плячка[1].

В началото на Петия кръстоносен поход е решено част от кръстоносните сили да се опитат да превземат Дамиета, да използват този град като отправна точка за атака срещу Йерусалим (окупиран от мюсюлманите) от юг като едновременно с атака от север с изходна точка Акра (временна столица на Йерусалимското кралство) противникът се окаже в клещи. Контролът над района също би осигурил средства за финансиране на по-нататъшните военни действия и би намалило заплахата от мюсюлманския флот. [2]

През март 1218 г. корабите на кръстоносците от Петия кръстоносен поход отплават към пристанището на Акра. В края на май силите, определени за обсадата на Дамиета, отплават. Първите кораби достигат целта на 27 май, въпреки че основните водачи са забавени от бурите и нуждата от подготовка. Кръстоносната сила включва група рицари тамплиери, рицари хоспиталиери, кораби от Фризия и Италия и войски, събрани под знамената на множество други военни водачи. [3]

След пристигането на първите кораби на кръстоносците в Дамиета, Симон III, граф Саарбрюкен е избран за временен командир до пристигането на останалите кораби. Под негово командване силите установяват място за приставане на 29 май „без проливане на кръв“. [3] По-късно същия ден пристигат и останалите кораби. Дебаркиралите войски заемат един остров и започват да строят укрепления в очакване на пристигането на краля Жан дьо Бриен, който е общ главнокомандващ[1]

Превземане на Верижната кула

[редактиране | редактиране на кода]

Град Дамиета е добре укрепен, с тройна крепостна стена, 28 кули и ров. [2] Контролът на корабоплаването по Нил се базира на голяма отбранителна кула в реката, наречена Верижната кула, тъй като на нея са закачени веригите, препречващи водния път към пристанището. Тя е отбранявана от силен гарнизон от 300 души, снабдени с балисти, от които защитниците бомбардират корабите на нападателите. Първата цел на кръстоносците е да превземат тази кула, но подстъпите към нея са ограничени от голямата желязна верига на изток и от малката дълбочина на реката на запад. [4] Нападенията на кулата започват на 24 юни, но многократно не успяват. В резултат на това кръстоносците създават нов тип военноморско обсадно оръжие, понякога приписвано на летописеца Оливър от Падерборн: два кораба са свързани помежду си, добавени са четири мачти и платна и отгоре е построена обсадна кула със стълба. След това конструкцията е покрита с животински кожи, за да се предпази от атаки на врага. На 24 август това съоръжение е докарано при кулата; на следващия ден защитниците се предават. [3] Използването на тази забележителна обсадна машина помага на кръстоносците да превземат кулата и да отворят пътя на флота да атакува крепостта.

Падането на кулата има силен отзвук в ислямския свят и дори смъртта на султан ал-Адил на 31 август се приписва на вълнението от тази вест[1]. След смъртта му териториите на Аюбидите са разделени между тримата братя Ал-Камил в Египет, ал-Муазам в Палестина и Трансйордания и Ал-Ашраф в Сирия и Джазира. Ал-Камил е признат от братята си като водещ владетел.

Превземане на Дамиета

[редактиране | редактиране на кода]

След като Верижната кула е превзета, флотът на кръстоносците може да подкрепи действията на сухопътните им части в атаката на града. Водите на Нил обаче започват да се покачват и кръстоносците решават да изчакат подкрепления. Султан Ал-Камил започва да изгражда диги нагоре по течението и блокира реката с потънали кораби. Налага се кръстоносците да разчистват един стар канал, за да могат корабите им да се придвижат. [5] Обсадата допълнително се забавя от приближаването на зимата, бурите, болестите и споровете за лидерството.

Подкрепленията от Европа пристигат между края на август и края на октомври. С тях пристигат и двама папски легати: Робер дьо Курсон и Пелагий, епископ на Албано (на английски: Pelagio Galvani). Пелагий веднага поема командването и започва да оспорва властта на Жан дьо Бриен, твърдейки, че Църквата притежава по-голяма власт от всеки крал. [4] В допълнение към затрудненията, в края на ноември 1218 г. буря разбива няколко кораба на кръстоносците и унищожава доставяните провизии. [3]

На 9 октомври 1218 г. Ал-Камил се опитва да дебаркира с войските си на западния бряг, но Жан дьо Бриен го отблъсква. Междувременно султанът разкрива вътрешен заговор да бъде заменен от свой по-малък брат, и напуска армията си, която остава без командване. В настъпилата паника кръстоносците опустошават лагера му и се установяват на източния бряг на Нил. Обсадата на град Дамиета започва на 5 февруари 1219 г.

Намирайки се в затруднена ситуация, ал-Камил и притеклият му се на помощ негов брат ал-Муазим решават да поискат преговори. Предложението им е щедро: ако кръстоносците се оттеглят от Египет, султанът ще им преотстъпи окупираното Йерусалимско кралство с изключение на крепостите Карак и Монреал, и в допълнение им изплати обезщетение. Предлага и да бъде сключен тридесетгодишен мир. Жан дьо Бриен, бароните от кръстоносните държави и французите намират предложенията за приемливи, още повече че така се изпълнява целта на Петия кръстоносен поход, но Пелагий, италианците и военните ордени са на противното мнение и отхвърлят предложенията [1].

На 25 февруари кръстоносците получават благоприятни новини. Султан Ал-Камил се оттегля във вътрешността, оставяйки брега на реката близо до града свободен. През пролетта кръстоносците получават нови подкрепления. Те напредват и пролетта и лятото на 1219 г. преминават във военни действия с мюсюлманските войски с променлив успех. Всеобщият щурм през юли е отблъснат от обсадените с гръцки огън. На 29 август кръстоносците правят опит за атака срещу вражеския лагер, но понасят тежки загуби в убити и пленени, докато контраатаката на султана е доста по-успешна. [3]

Разтревожен от състоянието на обсадените, султанът подновява преговорите. Условията са изключително благоприятни за кръстоносците; мюсюлманите се съгласяват да предадат града и Йерусалим, Светия кръст и всички християнски пленници, затворени в Египет и Сирия, задържайки само крепостите Карак и Монреал. Те дори се съгласяват да осигурят средства за ремонт на крепостните стени на Йерусалим. Крал Жан се застъпва за приемане на мирните условия, подкрепяни от френските и германските войски. Кардинал Пелагий, подкрепен от тамплиерите, хоспиталиерите и италианците, отново се противопоставя. В крайна сметка условията са отхвърлени и боевете продължават. [3]

В началото на ноември 1219 г. опитът на султана да снабди Дамиета с провизии са осуетени и кръстоносците нахлуват на 5 ноември. Те заварват град Дамиета почти без защитници, като откриват, че градът е бил опустошен от болести и липса на провизии. Точните цифри са неясни, но от 80 000 – 60 000 жители преди началото на обсадата, живи са останали по-малко от 10 000; някои източници разказват, че са останали едва 3000. [2][5] Плячката за кръстоносците е богата, но изглежда на останалите живи жители е разрешено да напуснат града. Няколко дни по-късно кръстоносците превземат и съседния град Тинис.

Град Дамиета остава в ръцете на кръстоносците две години след завършването на обсадата. През това време джамията на Дамиета е превърната в катедрала. На 2 февруари 1220 г., на празника Сретение Господне, кардинал Пелагий освещава сградата като катедрала на Света Богородица. [6]

През юли 1221 г. Дамиета и Петият кръстоносен поход са загубени. Кръстоносните сили предават града и напускат Египет. [6]

  1. а б в г Ришар, Жан. История на кръстоносните походи. София, Рива, 2005. ISBN 9543200483. с. 322-3.
  2. а б в Douglas Sterling, „Crusader Siege in the Nile Delta“, Military History 22, no. 5 (August 2005).
  3. а б в г д е Oliver of Paderborn, The Capture of Damietta, Translated by John J. Gavigan, Philadelphia: University of Pennsylvania Press, 1948.
  4. а б Douglas Sterling, „The Siege of Damietta: Seapower in the Fifth Crusade 1217 – 1221 A.D“, in Crusaders, Condottieri, and Cannon: Medieval Warfare in Societies around the Mediterranean, edited by Donald J. Kagay and L. J. Andrew Villalon, 101 – 29, Boston: Brill, 2003.
  5. а б Madden, Thomas F. The New Concise History of the Crusades. Updated. Lanham, Md., Rowman & Littlefield, 2005. ISBN 0742538222. OCLC 58915931.
  6. а б Megan Cassidy-Welch, „'O Damietta': War Memory and Crusade in Thirteenth-Century Egypt“, Journal of Medieval History 40, no. 3 (June 2, 2014): 346 – 60.
  • Cassidy-Welch, Megan. „'O Damietta': War Memory and Crusade in Thirteenth-Century Egypt.“ Journal of Medieval History 40, no. 3 (June 2, 2014): 346 – 60. Посетен на 26 април 2018. doi:10.1080/03044181.2014.91783.
  • Madden, Thomas F. The New Concise History of the Crusades. Lanham, Md: Rowman & Littlefield, 2006. ISBN 0-7425-3823-0ISBN 0-7425-3823-0
  • Sterling, Douglas. „Crusader Siege in the Nile Delta.“ Military History 22, no. 5 (August 2005): 46 – 52
  • Sterling, Douglas. „The Siege of Damietta: Seapower in the Fifth Crusade 1217 – 1221 A.D.“ In Crusaders, Condottieri, and Cannon: Medieval Warfare in Societies around the Mediterranean, edited by Donald J. Kagay and L. J. Andrew Villalon, 101 – 29. Boston: Brill, 2003.
  • Oliver of Paderborn. The Capture of Damietta. Translated by John J. Gavigan. Philadelphia: University of Pennsylvania Press, 1948.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Siege of Damietta (1218 – 1219) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​