Нина Симон
Нина Симон Nina Simone | |
Родена |
21 февруари 1933 г.
|
---|---|
Починала | |
Етнос | афроамериканци |
Учила в | Джулиард |
Награди | Зала на славата на рокендрола (2018)[1] Доктор хонорис кауза |
Музикална кариера | |
Псевдоним | Nina Simone, The Songstress[2] |
Стил | соул, джаз,[3] класическа музика, боса нова, блус |
Инструменти | пиано, вокал |
Глас | контраалт |
Активност | 1954 – 2003 |
Лейбъл | Bethlehem Records, Charly Records |
Подпис | |
Уебсайт | www.ninasimone.com |
Нина Симон в Общомедия |
Нина Симо́н (на английски: Nina Simone), с истински имена Юнис Катлин Уеймън (Eunice Kathleen Waymon), е американска певица и пианистка.
Известна е с текстовете, които пише. Музиката ѝ обикновено е причислявана към джаза, но на нея не ѝ харесва това определение, така че за нейното творчество може да се каже още, че съдържа елементи на блус, ритъм енд блус и соул.
На върха на кариерата си е тясно свързана с борбата срещу расизма в Съединените щати. През 1973 година напуска родината си и се заселва отначало в Барбадос, а по-късно във Франция. Като причина за това изтъква именно расизма. Посещава отново Съединените щати за концертно турне едва през 1985 година
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Симон е родена като Юнис Катлин Уеймън в Трайън, щата Северна Каролина, в бедно афроамериканско семейство с 8 деца на 21 февруари 1933 година.[4] Баща ѝ Джон Диван Уеймън (1898 – 1972)[5] се занимава с домашни ремонти, известно време има център за химическо чистене, но често боледува. Майка ѝ Мери Кейт Уеймън (1901 – 2001)[6] е методистка пасторка.
Нина Симон започва да свири на пиано едва 4-годишна. Първата песен, която научава, е „God Be With You, Till We Meet Again“".[7] Първоначално свири в местната църква, а първия си концерт с класическа музика изнася на 12 години. По-късно разказва, че по време на концерта нейните родители, седнали на първия ред, са принудени да се преместят по-назад, за да направят място на бели хора, но тя отказва да свири, докато не ги върнат.[8][9][10] Учителят по музика на Симон създава специален фонд за дарения за нейното обучение,[11] което ѝ дава възможност да учи в частно средно училище за афроамериканци в Ашвил.
Последни години
[редактиране | редактиране на кода]Нина Симон умира в съня си в Кари льо Руе, Франция на 21 април 2003 година.
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]- Little Girl Blue (1957)
- Nina Simone and Her Friends (1957)
- Jazz as Played in an Exclusive Side Street Club (1958)
- My Baby Just Cares for Me (1959)
- The Amazing Nina Simone (Colpix, 1959)
- Nina Simone at Town Hall (Colpix, 1959)
- The Original Nina Simone (1959)
- Nina Simone at Newport (Colpix, 1960)
- Forbidden Fruit (Colpix, 1961)
- Nina at the Village Gate (Colpix, 1962)
- Nina Simone Sings Ellington! (Colpix, 1963)
- Nina Simone at Carnegie Hall (Colpix, 1963)
- Nina’s Choice(1963)
- Folksy Nina (Colpix, 1964)
- Nina Simone in Concert (Philips, 1964)
- Broadway. Blues. Ballads (Philips, 1964)
- I Put a Spell on You (Philips, 1965)
- Pastel Blues (Philips, 1965)
- Nina Simone with Strings (Colpix, 1966)
- Let It All Out (Philips, 1966)
- Wild is the Wind (Philips, 1966)
- High Priestess of Soul (Philips, 1967)
- Nina Simone Sings the Blues (RCA Victor, 1967)
- Silk & Soul (RCA Victor, 1967)
- 'Nuff Said! (RCA Victor, 1968)
- Nina Simone and Piano (RCA Victor, 1969)
- To Love Somebody (RCA Victor, 1969)
- Black Gold (RCA Victor, 1970)
- Here Comes the Sun (RCA Victor, 1971)
- Heart & Soul (1972)
- Emergency Ward! (RCA Victor, 1973)
- It Is Finished (RCA Victor, 1974)
- Baltimore (1978)
- Fodder on My Wings (Carriere, 1982)
- Nina’s Back (VPI, 1985)
- Let It Be Me (Verve, 1987)
- Live & Kickin' (VPI, 1987)
- A Single Woman (Electra, 1993)
- The Essential Nina Simone (compilation, RCA, 1993)
- The Rising Sun Collection (compilation, Just A Memory Records, 1994)
- Live at Ronnie Scott’s (Meteor, 1999)
- Sugar in my Bowl: The Very Best 1967 – 1972
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.billboard.com
- ↑ 13784 // Discogs. Посетен на 3 май 2024 г.
- ↑ www.allaboutjazz.com
- ↑ Cohodas 2010, с. 5.
- ↑ findagrave.com 2018a.
- ↑ findagrave.com 2018b.
- ↑ Cohodas 2010, с. 16.
- ↑ Cohodas 2010, с. 37.
- ↑ Simone 2003, с. 26.
- ↑ Hampton 2004, с. 15.
- ↑ Simone 2003, с. 21.
- Цитирани източници
- Cohodas, Nadine. Princess Noire: The Tumultuous Reign of Nina Simone. New York, Pantheon Books, 2010. ISBN 978-0-375-42401-4. (на английски)
- Rev John Devan Waymon (1898 – 1972) // findagrave.com. Find a Grave, 2018a. Посетен на 2018-02-07. (на английски)
- Mary Kate Irvin Waymon (1898 – 1972) // findagrave.com. Find a Grave, 2018a. Посетен на 2018-02-07. (на английски)
- Hampton, Sylvia et al. Nina Simone: Break Down and Let It All Out. London, Sanctuary, 2004. ISBN 1-86074-552-0. (на английски)
- Simone, Nina et al. I Put a Spell on You. 2nd. New York, Da Capo Press, 2003, [1992]. ISBN 0-306-80525-1. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Нина Симон
- Кратка биография от BBC, публикувана след смъртта ѝ
- Artist direct Архив на оригинала от 2004-04-15 в Wayback Machine. – възможност да се слушат откъси от песни на Нина Симон.
|
- Американски авторки на песни
- Американски ритъм енд блус певци
- Американски джаз пианисти
- Американски госпъл певци
- Американски джаз певци
- Американски фолк певци
- Американски пианистки
- Американски певици
- Соул музиканти
- Националисти
- Американски социалисти
- Афроамерикански християни
- Защитници на граждански права на афроамериканците
- Носители на „Грами“ за цялостно творчество
- Хора от Северна Каролина
- Починали във Франция
- Починали от рак