Направо към съдържанието

Битка при Нервинден (1693)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Неервинден (битка))
Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Неервинден.

Битка при Неервинден
Деветгодишна война
План на битката
План на битката
Информация
Период29 юли 1693 г.
МястоНеервинден, Нидерландия
Страни в конфликта
Франция Кралство Англия
Съединени провинции
Командири и лидери
Франсоа Анри дьо Монтморанси-Бутевил, херцог дьо Люксамбур Уилям III
Сили
• между 40 и 70 хил. войници• около 50 000 войници
Жертви и загуби
Карта
Битка при Нервинден в Общомедия

Битката при Неервинден (или при Ланден) се състои на 29 юли 1693 г. в Нидерландия по време на Деветгодишната война. Това е едно от най-кървавите сражения на своето време, макар че не е решаващо за изхода на войната. То представлява триумф на военния гений на маршал дьо Люксамбур, докато неговият противник крал Уилям III се изтегля в боен ред и без паника.

Съотношение на силите

[редактиране | редактиране на кода]

Броят на войниците в двете армии не е напълно изяснен поради недостиг на информация. Авторите или пропускат това, или се ограничават с изявлението, че французите били повече.[1] Цифрите, които се срещат, противоречат. Числеността на френската армия се изчислява между 40 и 70 хил. войници: 70 000 според Едуард Хейл,[2] 66 000 според Джон Чайлдс,[3] 60 000 според Жак Буланже,[4] 40 000 според Дейвид Егънбъргър[5]. Срещу тях стои съюзническа армия от англичани, холандци, бранденбургски и хановерски войници.[6] За техния брой цари по-голямо единодушие – около 50 000 души.

Кампаниите в Нидерландия през тази война се водят с преимущество на французите, командвани от непобедения дотогава маршал дьо Люксамбур. Той вече е спечелил две сериозни победи – при Фльорюс през 1690 и при Щайнкирк през 1692 г. Кампанията от 1693 г. започва с идването на армия от 110 000 души, начело със самия Луи ХІV. Тя се разполага край Намюр. Срещу нея Уилям може да извади общо около 70 000 войници и вижда, че трудно може да се противопостави. Неочаквано френският крал отделя почти половината си войски и ги праща в Германия, при което равновесието се променя.[7] В началото Уилям не вярва, но новината се потвърждава. Люксамбур, който гневно се е противопоставил на това развитие на събитията, остава само с 60 000 войници или малко повече. И съюзниците трябва да оставят хора като гарнизони, което редуцира армията им.

Уилям заема позиции пред Брюксел – на около 20 км на юг, за да го предпазва. В това време Люксамбур превзема крепостта Юи – толкова бързо, че английският крал не може да ѝ помогне. После французите се насочват към Лиеж. Уилям изпраща там малка сила. Това се оказва трик – така маршалът отслабва още противниковата армия.[8] На 28 юли 1693 г. Люксамбур пристига при съюзническите позиции и вижда, че са добре организирани – с две реки отляво и отдясно и три села в тила им: Лаер, Неервинден и Ромсдорф. В центъра на линиите си Уилям поставя полк от френски хугеноти, напуснали Франция след отмяната на Нантския едикт и след т. нар. Драгонади. Битката се състои от три атаки на французите, първите две отблъснати. И двете страни се сражават с крайно ожесточение: Уилям пада под убития си кон и едва оцелява, докато Люксамбур също е на косъм от смъртта, спасен с тялото на собствения си син.[9] Всички главнокомандващи на френската армия – високопоставени аристократи като Конде, синът на Великия Конде, херцог дьо Шартър,[10] племенник на Луи ХІV, принц дьо Конти, също роднина на краля – те се бият в най-големите мелета и лично убиват врагове. Третата атака се оказва неотразима. Когато вижда началото ѝ, Уилям изрича прочутите си думи: „О, каква нахална нация!“[11]

Загубите са колосални. За един ден загиват над 20 хил. души, от които около 8 хил. французи и 12 хил. съюзници. Ранените при съюзниците също са много. С тях общият брой на жертвите им достига 19 хил. Отново обаче победените не са разгромени и могат да продължат съпротивата. Така тази битка влиза в числото на всички, за които Волтер казва, че „носели голяма слава, но малко удовлетворение... Крал Уилям винаги се оттеглял с достойнство и само след две седмици трябвало да бъде удрян отново, за да се спечели надмощие в кампанията“.[12] Същият автор находчиво казва, че за нея било по-добре да се пее De profundis, отколкото Te Deum (тоест „от бездната“ вместо „в името на Бога“).

Сражението при Неервинден не променя особено хода на войната, нито дори конкретната ситуация в Нидерландия. Уилям съумява дори с цената на поражението си да спаси Брюксел и Лиеж. Това е последният голям триумф на Люксамбур, който отнася в църквата Нотър Дам в Париж толкова знамена, че шеговито е наричан неин тепицер. Той умира в началото на 1695 г.[13] Войната завършва две години по-късно с договор, според който Луи ХІV се отказва от окупациите от времето на Реюниона, но все пак задържа важния град Страсбург.

  1. Например Thomas Harbottle, Dictionary of battles from the earliest date to the present time, Detroit 1966, p. 173; също и Stephen Baxter, William III, London 1966, p. 313
  2. Edward Hale, Fall of the Stuarts and Western Europe 1678 – 1697, London 1889, p. 203
  3. John Childs, The Nine Years' War and the British Army 1688 – 1697: The Operations in the Low Countries, Manchester 1991, p. 233
  4. Jacques Boulenger, The Seventeenth Century, London 1920, p. 354
  5. David Eggenberger, A Dictionary of Battles, New York 1967, p. 298
  6. Clifford Walton, History of the British standing army 1660 to 1700, London 1894, p. 252
  7. Boulenger, The Seventeenth Century, p. 254
  8. Hale, Fall of the Stuarts..., p. 202
  9. Франсоа Волтер, Векът на Луи ХІV, София 2015, т. 1, с. 212
  10. Херцог дьо Шартър е бъдещият Филип ІІ Орлеански, регент на Франция от 1715 до 1723 г., виж Dictionnaire de l'histoire de France, sous la direction de Jean-François Sirinelli, Paris 2006, p. 642
  11. Boulenger, The Seventeenth Century, p. 255
  12. Волтер, Векът на Луи ХІV, с. 212
  13. Boulenger, The Seventeenth Century, p. 256