Натурално производство

Натуралното производство е примитивен тип стопанство, при което производството е насочено към удовлетворяване само на собствените потребности (без продажба). Всичко необходимо се произвежда вътре в стопанската единица, при което не възниква потребност от пазар.

Главни черта на натуралното стопанство е отсъствието на разделение на труда, изолиране от външния свят; самообезпечаване със средства за производство и работна сила, възможност за удовлетворяване на всички или повечето потребности за сметка на собствените ресурси.

Развитието на производителните сили на обществото и общественото разделение на труда обективно подготвят условията за замяна на натуралното стопанство с пазарно, в което се осъщесвява специализация на производителите по изготвянето на каквито и да са стоки.

История

Древни философи привърженици на натуралното стопанство

Ксенофонт е поддържал производството за лично потребление, а не за обществото. Той предлагал да се избягва развитието на търговията и особено едрата търговия, смятайки, че така ще се стабилизира икономиката. Изхождал е от аристократичната позиция, и е защитавал паричното обогатяване - Ксенофонт е разбирал парите като средство за натрупване на богатство. Изказвал се в интерес на земевладелците (домашните стопанства). Разглежда разделението на труда от гледна точка на полезността. ^[1]
Платон е поддържал натуралното стопанство и е против парично-разменното стопанство. Платон съставя програма за стабилизация на икономиката. Икономическите му възгледи са развити в „Учение за идеалната държава“, „Държавата“, „Закони“. ^[1]
Аристотел е бил привърженик на натуралното стопанство. Според него целта на всяко такова стопанство е да се избегнат двете крайности – натрупването на несметни богатства и мизерията. ^[1]

Феодализъм и робовладелчески строй

През робовладелския строй и при феодализма натуралното стопанство остава преобладаващо, независимо от развитието на обмена и стоково-паричните отношения.

20 век

Постколониални държави

Натуральното стопанство до днешно време се е запазило в икономически изостанали райони на земното кълбо (Азия, Африка, Латинска Америка), където до колонизацията им от европейците господствали първобитни или феодални отношения. В страните, освободили се от колониална зависимост в средата на XX век 50—60% от населението е било заето в натуралното или полунатуралното стопанство.

Преходни икономики

Като цяло полу-натуралното земеделие е характерно при комунизма в България, където земеделко производство не се е разрешавало извън личните нужди (за задоволяване на личните нужди) и ТКЗС-тата, този тип земеделие засилва своето значение в преходните икономики като цяло в Източна и Централна Европа, заедно с появата наново на натурално земеделие след 1990 ^[2].

Източници

↑ ^а ^б ^в Доц. Кирова, Основи на икономическите теории (лекции) // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2012-01-12.
↑ ((en)) Steffen Abele and Klaus Frohberg (Eds.). "Subsistence Agriculture in Central and Eastern Europe: How to Break the Vicious Circle?" Studies on the Agricultural and Food Sector in Central and Eastern Europe. IAMO, 2003. Архив на оригинала от 2011-07-19 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Натуральное хозяйство“ и страницата Subsistence agriculture в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Вижте също

[kirova-1] а ^б ^в Доц. Кирова, Основи на икономическите теории (лекции) // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2012-01-12.

[2] ((en)) Steffen Abele and Klaus Frohberg (Eds.). "Subsistence Agriculture in Central and Eastern Europe: How to Break the Vicious Circle?" Studies on the Agricultural and Food Sector in Central and Eastern Europe. IAMO, 2003. Архив на оригинала от 2011-07-19 в Wayback Machine.

[1]

[2]