Компресор
Компресор (от лат. compressio – свиване) се нарича машина, за транспортиране и нагнетяване на газове (увеличава налягането им, като намалява обема им).[1]
Машините за транспортиране и компримиране на газове се делят според налягането p2 което създават на [2]:
- Вентилатори: 1 bar < p2 < 1,3 bar
- Духалки: 1,3 bar < p2 < 3 bar
- Компресори: p2 > 3 bar
- Вакуумпомпи: p1 < 1 bar
При адиабатното компримиране газовете се загряват (вж. адиабатен процес). Най-често това налага последващото им охлаждане.
Теоретична работа W за компримиране на газ от налягане P1 до налягане P2 при адиабатен процес (, (показател на адиабатата), е топлинен капацитет):
Ако процесът протече изотермно (напр. с междинно охлаждане при многостепенните машини) необходимата работа за компримиране е по-ниска.
Теоретична работа за компримиране при изотермен процес (, ):
На практика процесът не е нито чисто изотермен, нито адиабатен, а протича по т. нар. политропа.
Ако в компресор на изхода се подаде сгъстен газ и се изключи двигателят, той заработва като детандер и създава ниска температура. Така се разделя въздухът на азот и кислород.
Класификация
[редактиране | редактиране на кода]Общоприетата класификация на компресорите е по начина им на повишаването на налягането на газовете. По принципа си на действие компресорите се разделят на:
Буталните компресори могат да са с едностранно и двустранно действие. Има със смазване и без смазване. Могат да бъдат и ръчно задвижвани.
Винтовите компресори се състоят от два масивни винта един срещу друг с противоположни резби, въртящи се един срещу друг. Намират се на разстояние един спрямо друг и това разстояние се уплътнява от масло.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Как да изберем компресор за въздух и какво трябва да имаме в предвид при избора на пневматична техника? // www.mehanik.bg. Посетен на 6 април 2021.
- ↑ Bierwerth, W.; Tabellenbuch Chemietechnik 6. Auflage; Verlag Europa-Lehrmittel, 2007