География на Швеция
География на Швеция | |
Континент | Европа |
---|---|
Регион | Северна Европа |
Площ | |
• Общо | 449 964 km2 |
Брегова линия | 2390 km |
Граници | 1619 km – Норвегия 586 km – Финландия |
Най-висока точка | Кебнекайсе 2123 m |
Най-дълга река | Турнеелвен 565* km, Умеелвен 470 km, Каликселвен 461 km, Кларелвен 460* km, Онгерманелвен 460* km, Люлеелвен 450 km, Винделелвен 445 km, Юснан 439 km, Индалселвен 430* km, Шелефтеелвен 410 km, Питеелвен 400 km |
Най-голямо езеро | Венерн (5519 km²) Ветерн (1886 km²) Меларен (1078 km²) Йелмарен (477 km²) Стуршьон (456 km²) |
Климат | умерен, преходен от морски към континентален |
Швеция в Общомедия |
Швеция е държава в Северна Европа, на Скандинавския полуостров. Площ – 449 964 km². Столица – град Стокхолм.
Географско положение, граници, големина, брегова линия
[редактиране | редактиране на кода]Швеция е разположена в приатлантическия сектор на Северна Европа, на Скандинавския полуостров, в северните части на умерения пояс, в подзоната на тайгата и смесените гори, а най-южните ѝ части – в подзоната на широколистните гори. Територията ѝ попада в състава на Феноскандия. Към нея принадлежат и двата големи острова Готланд (2994 km²) и Йоланд (1344 km²). На запад граничи с Норвегия (дължина на границата 1619 km), а на североизток – с Финландия (586 km). На изток, юг и югозапад се мие от водите на Балтийско море (дължина на бреговата линия 2390 km). Дължина от север на юг 1600 km, от запад на изток – 400 km. В тези си граници заема площ от 449 964 km², която ѝ отрежда 4-то място по големина в Европа.[1]
Територията на Швеция се простира между 55°20′ и 69°04′ с.ш. и между 10°58′ и 24°09′ и.д. Крайните точки на страната са следните:
- крайна северна точка – (Норвегия и Финландия ), на границата с
- крайна южна точка – (Балтийско море, при град Смюге. ), на брега на
- крайна западна точка – (Скагерак, на запад от остров Нордкостер. ), малък остров в протока
- крайна източна точка – (Турнеелвен, при град Хапаранда, на границата с Финландия. ), десен бряг на река
В Швеция преобладават ниските скалисти брегове, близо до които са разположени малки острови и шхери, силно затрудняващи крайбрежното корабоплаване. По северните и югозападни краища на Ботническия залив има участъци с ниски, акумулативни, предимно пясъчни брегове. На юг, на полуостров Сконе бреговете са от абразионен тип.[1]
Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Северните и западните райони на Швеция са заети от Скандинавските планини с най-висок връх в страната Кебнекайсе (2123 m). Те представляват съчетания от хребети с участъци с алпийски релеф, плата и вътрешнопланински падини. В планината има над 200 малки, предимно карови, а също долинни и висящи ледници с обща площ около 400 km² и следи от древни заледявания. На север е разположено обширното плато Норланд (височина от 200 до 800 m), което с няколко широки стъпала, ограничени с отстъпи се понижава от Скандинавските планини към Ботническия залив. Платото е дълбоко разчленено от разломи със заложени в тях речни и езерни долини. На юг се намира Средношведската низина, в пределите на която отделни възвишения и ридове, обработени от древните ледници се редуват с плоски понижения, значителни части от които са заети от езера. Широко са разпространени древноледникови релефни форми (ози, моренни хълмови и ридове и др.). В южната на страната е разположено възвишението Смоланд, разчленено от радиална система от речни долини на отделни ридове и масиви.[1]
Геоложки строеж, полезни изкопаеми
[редактиране | редактиране на кода]Цялата територия на Швеция е разположена в пределите на Балтийския щит, Източноевропейската платформа и обграждащите я каледонски нагънати структури. В строежа на щита участват протерозойски метаморфни слоеве изградени от лептити, гранити, гнайси, кварцити, филити, спилити и др. и неметаморфозирани слоеве изградени от пясъчници, глиненсти шисти, диабази, варовици, кварцити, тилити, лентъчни глини и др. Чехълът на щита е представен от излизащи на повърхността камбрийско-силурски скали и предимно кватернерни ледникови наслаги. В строежа на каледонидите в Северозападна Швеция участват горнопротерозойски и камбрийско-силурски седименти, съставени от пясъчници, кварцови и глинести шисти и битуминозни варовици.[1]
Основните полезни изкопаеми на Швеция са: железни (общи запаси 3,4 млрд.т със съдържание на Fe в рудата 58-68%), медни (1,6 млн.т), оловни (около 2,3 млн.т) и цинкови (2,4 млн.т) руди. Големите находища на железни руди от апатито-магнезиев тип са свързани с метаморфните формации и се намират в Северна Швеция (Кируна, Еливаре и др.). В района на Шелефтео се разработват сулфидни находища на медни и оловно-цинкови руди с големи съдържания на злато, сребро и арсен (Булиден, Кристинеберг и др.). В Северна и Средна Швеция с протерозойските лептити са свързани находищата на железни (Гренгесберг и др.), оловно-цинкови (Лайсвал) и медни руди (Аитик), а с камбрийските битуминозни шисти – урановите находища в Ранстад. Страната има и малки находища на манган, волфрам, редки метали и флуорит, а също и множество минерални източници.[1]
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Климатът на Швеция е умерен, подложен на силното затоплящо влияние на морското течение Гълфстрийм, като температурата в Швеция е по-висока от средната за тези географски ширини през януари с 10 °С, а през юли – с 3 °С. В северните райони, където се усилва ролята на континенталните и арктическите въздушни маси, климатът е по-суров. В централните и южни части на страната климатът е преходен от морски към континентален, а на маста – типично морски. Средната януарска температура варира от 0 до 5 °С на юг и от -6 до -14 °С на север. Лятото е прохладно със средна юлска температура 15-17°С на юг и 10-11 °С на север. Годишната сума на валежите съставлява 1500-1700 mm (на места до 2000 mm), в южните равнинни райони – 700-800 mm, на североизток – 300-600 mm. В планините на север снежната покривка се задържа 6-7 месеца, на юг намалява до 1 месец, а в някои крайморски райони на югозапад през зимата не се образува постоянна снежна покривка.[1]
Води
[редактиране | редактиране на кода]Реки
[редактиране | редактиране на кода]В страната преобладават късите, но пълноводни реки с предимно снежно-дъждовно подхранване, като най-големите са: Турнеелвен 565* km, Умеелвен 470 km, Каликселвен 461 km, Кларелвен 460* km, Онгерманелвен 460* km, Люлеелвен 450 km, Винделелвен 445 km, Юснан 439 km, Индалселвен 430* km, Шелефтеелвен 410 km, Питеелвен 400 km. Те се отличават със значителни наклони и изобилстват от прагове и водопади. Максималният им отток е през пролетта и лятото. Поради регулиращата роля на многочислените езера и блата колебанията на речните нива през годината са малки. На юг реките замръзват за 3-4 месеца, а на север – за 5-6 месеца. По запаси на хидроенергия (около 80 млрд. квт/ч годишно) Швеция заема 2-ро място след Норвегия в Европа.[1]
Езера
[редактиране | редактиране на кода]Около 9% от нейната територия е заета от езера. Най-големите Венерн (5519 km²), Ветерн (1886 km²),Меларен (1078 km²), Йелмарен (477 km²), Стуршьон (456 km²) са разположени в Средношведската низина. На север, в Норланд повечето от езерата се намират в тектонски падини. На юг езерата замръзват за период от 3-4 месеца, а на север – 6-7 месеца.[1]
Почви, растителност, животински свят
[редактиране | редактиране на кода]Горите заемат 57% от територията на Швеция, като преобладават иглолистните гори, развити върху подзолисти почви. Те образуват крупни масиви на север от 60° с.ш. и се състоят основно от бор и смърч с примеси от бреза, осика и други широколистни видове. На юг са разпространени смесените гори върху ливадно-подзолисти почви, а на полуостров Сконе – широколистни гори от дъб и бук върху кафяви горски почви. По запаси на дървесина (около 2,4 млрд. m³) Швеция заема 1-во място в Европа (без Русия), в т.ч. около 2 млрд. m³ е иглолистната дървесина. Около 14% от територията на страната е заета от блата, разпространени предимно в Норланд. В Скандинавските планини на височина до 900-950 m на юг и 350-400 m на север е развита планинска иглолистна растителност върху планински подзолисти почви. Нагоре следват келяви брезови формации, преминаващи в заблатена планинска тундра, представляваща съчетание от мъхове, лищеи, хвойна, бреза джудже и тревисти формации, развити върху планински-тундрови и блатни почви. Тундровата растителност заема около 15% от площта на Швеция. В равнините и по крайбрежието се простират обширни участъци от ливади и пасища.[1]
В горите на Швеция се срещат лос, кафява мечка, вълк, рис, лисица, белка, пор, заек, на юг – бурсук, европейски таралеж, а в тундрата – росомаха, полярна лисица, леминги. По бреговете на реките и езерата гнездят множество видове водоплаващи птици – патки, гъски и др.[1]
Природни райони
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- карта на видовете почви в Северна Швеция Архив на оригинала от 2008-10-19 в Wayback Machine.
- карта на видовете почви в Южна Швеция Архив на оригинала от 2008-10-20 в Wayback Machine.