Мустафа Бушати
Мустафа Бушати | |
албански паша на Шкодра | |
Лични данни | |
---|---|
Роден | 1797 г.
|
Починал | |
Семейство | |
Династия | Бушати |
Баща | Кара Махмуд паша Бушати |
Мустафа Бушати (Бушатли) е полунезависим албански паша на Шкодра през 1815-1831 година, последният от династията Бушати.
Мустафа Бушати, син на Кара Махмуд паша Бушати, наследява починалия през 1809 година свой чичо, шкодренски владетел Ибрахим Бушати, първоначално с длъжността мютесариф, а от 1815, когато е 19-годишен – като паша на Шкодра. Заради враждата му с отцепника Али паша от Янина, османският султан Махмуд II поверява на Мустафа паша санджаците Дукагин, Елбасан, Дебър и Охрид.[1]
След разгрома на Али през 1822 Мустафа паша се превръща в най-могъщия противник на реформите, целящи засилване на централната администрация и изграждане на редовна армия за сметка на местните първенци в западните османски провинции. Своеволието му обрича на неуспех някои от най-важните военни мероприятия на Османската империя през този период. През 1823, в хода на гръцката война за независимост, Мустафа Бушати се оттегля от обсадата на Месолонги, за да потуши безредици в собствените си владения. По време на руско-турската война от 1828-1829 Бушати води сепаративни преговори с Русия, за да получи от нея признание и гаранции за владенията си.[1] Едва когато руснаците преминават Балкана Бушати повежда 40-хилядна армия, с която преминава през София и Пловдив и достига Хаскьой, в тила на заелия Одрин генерал Дибич. Това поставя в трудно положение руските войски, но Махмуд II предпочита да сключи мирен договор при тежки условия, вместо да разчита на албанците.[2]
След оттеглянето на руснаците султанът нарежда на шкодренския паша да отстъпи по-голямата част от владенията си и да приеме в крепостта си гарнизон от редовната армия. В отговор Мустафа паша вдига въстание, привличайки на своя страна бошняци и косовски албанци. През пролетта на 1831 година войските му нахлуват в Западна Македония и достигат до София, но са разбити от великия везир Решид Мехмед паша при Прилеп.[3][4] Мустафа паша е преследван и обсаден в Шкодра. След 6-месечна обсада той сключва споразумение със султана с австрийско посредничество и предава крепостта. Пощаден е в замяна на доживотно изгнание.[1] След 1846 година управлява области в Анадола, по-късно в Херцеговина и Медина, където умира апрез май 1860.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Elsie, Robert. A Biographical Dictionary of Albanian History. London, New York, I. B. Tauris, 2013. ISBN 978-1780764313. p. 63 - 64. (на английски)
- ↑ Леер, Генрих. Энциклопедiя военныхъ и морскихъ наукъ. Том VII. Санкт Петербург, Типография В. Безобразова, 1895. Стр. 8-9
- ↑ Малкълм, Ноел. Кратка история на Косово. София, Издателство „ЛИК“, 2001, ISBN 954-607-407-1, стр. 243-244
- ↑ а б First Encyclopaedia of Islam. Том VI, BRILL, 1993, ISBN 90-04-09796-1, стр. 765