Мустакато тръстикарче

Мустакато тръстикарче

♂ Мустакато тръстикарче

♀ Мустакато тръстикарче

Природозащитен статут

Незастрашен

Червена книга на България

Застрашен

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) (без ранг): Архозавроморфи (Archosauromorpha) (без ранг): Архозаври (Archosauria) (без ранг): Динозавроморфи (Dinosauromorpha) (без ранг): Динозавроподобни (Dinosauriformes) разред: Гущеротазови (Saurischia) (без ранг): Неотераподи (Neotheropoda) клон: Целурозаври (Coelurosauria) клон: Neocoelurosauria клон: Манираптообразни (Maniraptoriformes) клон: Манираптори (Maniraptora) (без ранг): Авиали (Avialae) клас: Птици (Aves) разред: Врабчоподобни (Passeriformes) семейство: Мустакаткови (Panuridae) род: Мустакати тръстикарчета (Panurus) вид: Мустакато тръстикарче (P. biarmicus)

Научно наименование

Panuridae Des Murs, 1860 Panurus Koch, 1816 Panurus biarmicus (Linnaeus, 1758)

Разпространение

Мустакато тръстикарче в Общомедия

[ редактиране ]

Panurus biarmicus

Мустакато тръстикарче, мустакат синигер, мустакатка (Panurus biarmicus) – вид птица от семейство мустакаткови (Panuridae). Среща се и в България.

Физически характеристики

Мустакатите тръстикарчета достигат големина 14 – 15,5 cm. При тях се наблюдават и полов и възрастов диморфизъм. Опашката е дълга и стъпаловидна. Мъжкият е с кафяв гръб и сива глава, с черно мустаче под окото. Отдолу е белезникав, с охрист корем и черно подопашие. Женската е без мустаче, главата и подопашката са кафяви. Младите наподобяват женската, но са с черни перца по гърба. Издават звуци наподобяващи звънливо „цвин-цвин“.

Разпространение

Среща се разпокъсано в цяла Евразия – от Великобритания до Япония. Обитава водоеми, обрасли с блатна растителност. В България гнезди на някои обрасли с тръстика места по Дунавското крайбрежие, край езерата Шабла и Дуранкулак, и край Бургаските езера. През зимата се събира в ята и се скита в търсене на храна из тръстикови масиви край любимите му блата и езера.

В България се среща целогодишно. Начинът на скитане през зимата – на шумни ята, го прави по-лесно забележим през този сезон.

Хранене

Най-често събират храната си от тръстиките и от земята. През лятото се хранят с насекоми и паяци, а през зимата – предимно със семена на тръстики и други растения.

Размножаване

Обикновено гнезди на колонии (т.е. много двойки си правят гнездата в близост едно до друго). Гнездото е разположено ниско в тръстиката и е кръгло, чашкообразно. Снасят се 5 – 7 яйца, които се мътят около 12 дена и от двамата родители. Грижите за потомството в гнездото продължават 9 – 12 дена. За една година могат да се отгледат две люпила.