Мудехар
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e1/Cimborrio_Mud%C3%A9jar_Catedral_de_Teruel.png/250px-Cimborrio_Mud%C3%A9jar_Catedral_de_Teruel.png)
Мудехар (на испански: mudéjar; от арабски: مدجّن – „домашен“, „питомен“) има двояко значение.
Това е главно наименованието на мюсюлманите, останали под властта на християнските владетели в Испания и Португалия в резултат от Реконкистата. Така се нарича и стилът в изкуството (главно в архитектурата), присъщ на мудехар.
Останалите на Иберийския полуостров мюсюлмани заедно с евреите се ползват със значителна автономия и покровителство от страна на властите до към средата на XV в. и играят огромна роля за икономическото развитие на отвоюваните области. Значителна част от тях постепенно изоставят своята религия и се обръщат в християнство.
Едноименният стил на характерното за тях изкуство датира от 12 – 16 век. В мудехар като архитектурен стил се смесват арабски и испански влияния. Зоните в Испания, където има най-много и най-интересни образци на мудехар са Толедо, Леон, Арагон и Андалусия – във всяка с различни характеристики. В Португалия има сходни влияния, а от Иберийския полуостров мудехар се пренася и в Латинска Америка.
Примери за мудехарската култура в Латинска Америка са Коро във Венецуела и манастирът „Сан Франциско“ в Лима, Перу; и Iglesia del Espíritu Santo в Хавана, Куба[1].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Puig, Francisco Prat (1947). El pre-Barroco en Cuba: una escuela criolla de arquitectura morisca. Biblioteca Nacional José Marti
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Мудахары Архив на оригинала от 2013-11-02 в Wayback Machine.
|