Панаирен мост
Панаирен мост | |
Основни данни | |
---|---|
Предназначение | пътен мост |
Пресича | река Марица |
Местоположение | Пловдив, Централен, Северен район |
Технически данни | |
Конструкция | „Маниел“ |
Обща дължина | 165 м |
История | |
Построен | 1959 – 1960 |
Проектант | Илчо Илчев, Иван Николов и Екатерина Недялкова |
Карта | |
Местоположение в Пловдив | |
Панаирен мост в Общомедия |
Панаирният мост, или Мост на Панаира, е мост над река Марица в Пловдив, до панаирните палати в града. Мостът е част от булевард „Цар Борис III – Обединител“.
История
[редактиране | редактиране на кода]При прокопаването на тунела в Пловдив през 1950-те години изгребаните камъни и чакъл от него са предназначени за поставяне на основите на нов мост, който да свърже формиращия се от тунела булевард с панаирните палати, установени на север от река Марица. Строителството започва през 1949 г. и след това е изоставено. Първоначално до строежа на моста е изградено помощно дървено съоръжение между двата бряга, което е използвано от пешеходци в двете посоки.[1] Придошлата река през лятото на 1957 г. първо пречупва дървения мост на две, а после отнася лявата му половина. По-късно течението отнася и другата част.[2]
Строителството на панаирния мост е подновено през 1959 г. Мостът е дълъг 165 метра и е продължение на един от централните булеварди „Г. Димитров”. Съоръжението е пуснато в експлоатация 127 дни предсрочно – на 25 август 1960 г.[3]
Конструкцията на моста е от типа мостове, предварително напрегнати по системата „Маниел“. Мостът на панаира е с отвори от 32,70 м, изпълнен от греди с маса 58,5 м, произведени на брега и навлечени в отворите по тясно дървено скеле. Проектанти са Илчо Илчев, Иван Николов и Екатерина Недялкова.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Когато четири моста надвесваха снага над Марица
- ↑ Градът на падналите мостове, архив на оригинала от 15 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180915042647/https://arhiv.marica.bg/%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5-news178328.html, посетен на 14 септември 2018
- ↑ Как Стария мост над Марица устоя на чирпанския трус, архив на оригинала от 15 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180915042503/https://arhiv.marica.bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%B8%D1%80%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%82%D1%80%D1%83%D1%81-news541237.html, посетен на 14 септември 2018
- ↑ Илия Иванчев, М О С Т О В Е - ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ, архив на оригинала от 2 септември 2020, https://web.archive.org/web/20200902170113/https://uacg.bg/filebank/att_6565.pdf, посетен на 14 септември 2018