Направо към съдържанието

Лабрадорско море

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Море Лабрадор)
Вижте пояснителната страница за други значения на Лабрадор.
Лабрадорско море
Координати58°00′00″ с. ш. 54°00′00″ з. д. / 58° с. ш. 54° з. д.
Страни с излазКанада, Гренландия
Средна дълбочина1898 m
Максимална дълбочина4316 m
Площ841 хил.km²
Лабрадорско море в Общомедия

Лабрадорско море или Море Лабрадор е море в крайната северозападна част на Атлантическия океан, разположено между остров Нюфаундленд на юг, полуостров Лабрадор на запад, остров Бафинова земя на северозапад и остров Гренландия на североизток. На югоизток е широко отворено към Атлантическия океан, като границата според Международната хидрографска организация се прекарва по линията от нос Фарвел (най-южната точка на Гренландия) до нос Сейнт Джонс (най-източната точка на остров Нюфаундленд[1]. На север чрез протока Дейвис се свързва с Бафиново море, на северозапад чрез Хъдсъновия проток – със залива Хъдсън, а на югозапад чрез протока Бел Айл – със залива Сейнт Лорънс.[2] Наименувано е в чест на португалския мореплавател Жуау Лаврадор, който през 1498 г. става първият европеец плавал тези води. Съдържа една от най-големите системи от турбидни потоци на Земята.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Морето е образувано след разделянето на Северноамериканската и Гренландската тектонски плочи, което започва преди около 60 милиона години и завършва преди около 40 милиона години.[3] През креда се образува седиментен басейн, който днес се намира под континенталния шелф.[3] Началото на магмения спрединг е съпроводено с вулканични изригвания от пикрит и базалт през палеоцен при пролива Дейвис и Бафиново море.[3]

Между 500 г. пр.н.е. и 1300 г. южният бряг на морето е населяван от дорсети, беотуки и инуити. Дорсетите по-късно са изместени от културата Туле.[4]

География, геология и батиметрия

[редактиране | редактиране на кода]
Големите североатлантически течения
Полярните култури през историята

Лабрадорско море е около 3400 m дълбоко и около 1000 km широко при сливането му с Атлантическия океан. Става по-плитко (около 700 m) в посока към Бафиново море и преминава към 300 km широчина при пролива Дейвис.[3] На дъното на морето е установена голяма система от турбидни потоци, с дълбочина 100 – 200 m, широчина 2 – 5 km и дължина 3800 km.[5] Проявява се като подводно речно корито с многобройни притоци и поддържащо се от турбидни потоци с висока плътност, плаващи сред дигите.[6]

Температурата на водата варира между -1 °C през зимата и 5 – 6 °C през лятото. Солеността на водата е относително ниска, 31 – 34,9‰. Две трети от площта на морето през зимата е покрита с лед. Приливите и отливите се случват два пъти през денонощието, достигайки разлика от 4 m.[7]

Водата в Лабрадорско море циркулира обратно на часовниковата стрелка. Процесът започва, заради Източногренландското течение и се поддържа от Западногренландското течение, което донася по-топли и солени води на север, покрай бреговете на Гренландия. След това Бафиновото течение и Лабрадорското течение донасят студени и по-малко солени маси на юг, покрай крайбрежието на Канада. Тези течения носят със себе си множество айсберги и впоследствие затрудняват корабната навигация и изследването на залежите природен газ под морското дъно.[8] Скоростта на Лабрадорското течение е обикновено около 0,3 – 0,5 m/s, но понякога може да достине 1 m/s в някои участъци,[9] докато Бафинското течение е по-бавно с около 0,2 m/s.[10] Лабрадорското течение държи температурата на водата около 0 °C, а солеността – около 30 – 34‰.[11]

Фауна

[редактиране | редактиране на кода]
Лабрадорски чай

Северните и западните части на Лабрадорско море са покрити с лед от декември до юни. Плаващите ледове служат като места за разплод на тюлени през ранна пролет. Самото море също съдържа храна за атлантическата сьомга и няколко вида морски бозайници. През 1978 г. започва ловът на скариди и треска в морето. Ловът на треска обаче драстично намалява популацията на риба в морето към 1990 г. и бива прекратен през 1992 г.[8] Други морски животни, които се ловят са пикша, атлантическа херинга, омар и няколко вида камбалоподобни. Те са най-широко разпространени в южните части на морето.[12]

Белугите, които иначе изобилстват на север в Бафиново море, където популацията им достига 20 000, са редки в Лабрадорско море, особено след 1950-те години.[13] Морето съдържа и голяма популация на сейвали.

Лабрадорската патица е била често срещата птица по канадското крайбрежие до XIX век, но днес е изчезнал вид.[14] Други крайбрежни животни са лабрадорският вълк (Canis lupus labradorius),[15] карибу, лос, черна мечка, червена лисица, полярна лисица, росомаха, заек беляк, орел рибар, патици, гъски, фазани и други.[16]

Флора

[редактиране | редактиране на кода]

Крайбрежната растителност включва Picea mariana, Larix laricina, бял смърч, Betula nana, върба, пушица, пиренови, острицови, лишеи и мъхове. Вечнозелени храсти от лабрадорски чай, от които се приготвя билков чай, са често срещани на канадските и на гренландските брегове.[17]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ iho.int, архив на оригинала от 5 октомври 2018, https://web.archive.org/web/20181005131902/http://www.iho.int/iho_pubs/standard/S-23/S-23_Ed3_1953_EN.pdf, посетен на 4 октомври 2018 
  2. ↑ Encyclopædia Britannica. Labrador Sea
  3. ↑ а б в г Non-volcanic rifting of continental margins: a comparison of evidence from land and sea // Geological Society, London, Special Publications 187. 2001. ISBN 978-1-86239-091-1. DOI:10.1144/GSL.SP.2001.187.01.05. с. 77.
  4. ↑ Grønlands forhistorie, ed. Hans Christian Gulløv, Gyldendal 2005, ISBN 87-02-01724-5
  5. ↑ Ice-sheet sourced juxtaposed turbidite systems in Labrador Sea // Geoscience Canada 24 (1). с. 3.
  6. ↑ Einsele, Gerhard. Sedimentary basins: evolution, facies, and sediment budget. Springer, 2000. ISBN 3-540-66193-X. с. 234.
  7. ↑ Лабрадор
  8. ↑ а б The Canadian Encyclopedia. Labrador Sea // Архивиран от оригинала на 2011-11-13. Посетен на 2017-22-06.
  9. ↑ The near-surface circulation and exchange in the Newfoundland Grand Banks region // Atmosphere-Ocean 23 (3). 1985. DOI:10.1080/07055900.1985.9649225. с. 209 – 227. Архивиран от оригинала на 2010-11-21.
  10. ↑ Encyclopædia Britannica. Baffin Current // Посетен на 2017-17-06.
  11. ↑ Encyclopædia Britannica. Labrador Current // Посетен на 3 февруари 2010.
  12. ↑ National Research Council (U.S.). Maritime services to support polar resource development. 1981. с. 6 – 7.
  13. ↑ COSEWIC Assessment and Update Status Report on the Beluga Whale. Dsp-psd.pwgsc.gc.ca (2012-07-31).
  14. ↑ Ducher, William. The Labrador Duck – another specimen, with additional data respecting extant specimens // Auk 11 (1). 1894. DOI:10.2307/4067622. с. 4 – 12.
  15. ↑ E. A. Goldman. The Wolves of North America // Journal of Mammalogy 18 (1). 1937. DOI:10.2307/1374306. с. 37 – 45.
  16. ↑ The Moravians in Labrador. 2006. ISBN 1-4068-0512-2. с. 9 – 11.
  17. ↑ Ledum groenlandicum Oeder – Labrador Tea
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „География“         Портал „География“          Портал „Гренландия“         Портал „Гренландия“          Портал „Канада“         Портал „Канада“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лабрадорско_море&oldid=11972476“.