Химична формула
Химичната формула е съкратен начин за изписване на състава и структурата на химичните вещества и съединения с помощта на различни химични знаци, цифри и други символи. Тя описва качествения и количествения състав на химичните вещества. Основната цел на химичната формула е да дава прост и ясен метод за обозначаване на съединенията.[1]
Видове
[редактиране | редактиране на кода]Поради разнообразните нужди на химията, се налага дефинирането на различни типове формули, всеки от които има своите особености и различни приложения.
Емпирична формула
[редактиране | редактиране на кода]Емпиричната формула на дадено съединение се образува чрез атомни символи с долни индекси цели числа, като така се получава най-простата форлмула, която показва само състава му. Подреждането на атомните символи е най-често по критерии, зависещи от вида на съединението.[1] При отсъствие на критерии, подреждането на символите е азбучно. Изключение правят въглеродните съединения, при които обикновено C е на първо и H на второ място.
| BrClH3N2NaO2Pt |
| C10H10ClFe |
| NO2 |
Молекулна формула
[редактиране | редактиране на кода]При много съединения, емпиричната формула не дава адекватна представа за състава на веществото. В случаите, когато съответства, тя най-често се различава по подреждането на атомните символи. Когато състават на молекулата не може или не е желателно да бъде определен, се използва долен индекс n.
| S8 | S | S2Cl2 | ClS | |
| Sn | S | H4P2O6 | H2O3P | |
| SF6 | F6S | Hg2Cl2 | ClHg |
Структурна формула
[редактиране | редактиране на кода]Структураната формула дава частична или пълна информация за химичната структура на веществото в пространството. Те имат основно приложение за органични съединения, борани, координационни и органометални съединения.
|
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б G. Connelly, Neil, M. Hartshorn, Richard, Damhus, Ture. Номенклатура по неорганична химия. Препоръки на IUPAC за 2005. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2009. ISBN 978-954-322-330-5. с. 45.