Михаил Ракиджиев
| Михаил Ракиджиев | |
| български революционер | |
| Роден |
1878 г.
|
|---|---|
| Починал | 1935 г.
|
Михаил (Михайло, Миялче) Ракиджиев[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Михаил Ракиджиев е роден през 1878 година в град Битоля, тогава в Османската империя. Занимава се с търговия с алкохолни напитки. По-късно се присъединява към ВМОРО. През 1904 година е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет и същевременно е районен началник на Гяваткол. През 1906 година е арестуван покрай Лигушевата афера и по-късно лежи в затвора, но е амнистиран след Младотурската революция от юли 1908 година.[2] Макар и със силно влошено от затвора здраве, продължава да се занимава с революционна дейност. През този период Ракиджиев поддържа тесни връзки с дейците от левицата на македонското освободително движение, като не скрива антипатиите си към дясното крило. След Балканските войни остава в окупираните от Сърбия територии и е подозиран в сътрудничество с новите власти в разбиването на мрежата на ВМОРО.[3] Когато през 1916 година силите на Антантата превземат Битоля, той е изселен принудително от града от частите на оттеглящата се Единадесета пехотна македонска дивизия, поради съмнения в неговата лоялност и опасения от колаборационизъм.[4] След войната се завръща в Битоля, където умира през 1935 година от естествена смърт.[5][6]
В 1988 година реставрираната къща на Ракиджиев, в която в 1901 година отсяда Гоце Делчев, е превърната в Къща музей „Гоце Делчев“.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Фамилията се среща и като Ракаджиев и Ракиджеев.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 404.
- ↑ Военно-исторически сборник, том 63, броеве 4 – 6, Военно-историческа комисия, Министерство на народната отбрана, Институт за военна история, 1994 г. стр. 82.
- ↑ Извадок од книгата: Битола и Битолско во Балканските и во Првата светска војна: (1912 – 1918); Ѓорги Танковски – Лилин, Никола Миновски Архив на оригинала от 2015-02-19 в Wayback Machine..
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 144.
- ↑ Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, 2 издание, София, 2011, стр. 327.
- ↑ Спомен куќа на Гоце Делчев // Bitola. Tourist info. Посетен на 17 февруари 2015.
