Михаил Лорис-Меликов

Михаил Лорис-Меликов Միքաէլ Տարիելի Լորիս-Մելիքով
руски офицер и държавник
Роден	19 октомври 1824 Тифлис, Руска империя
Починал	24 декември 1888 Ница, Руска империя
Погребан	Грузия
Етнос	арменци
Религия	Арменска апостолическа църква
Националност	Русия
Учил в	Николаевско кавалерийско училище
Награди	орден Света Анна III степен (1850) Орден „Свети Станислав“ I степен (1859) орден на свети Владимир, 4-та степен (1854) Орден Свети Владимир III степен (1855) Златно оръжие „За храброст“ (1848) Меджидие (орден) (1858) Pour le Mérite (1878) Златно оръжие „За храброст“ (1854) орден на свети Владимир Орден „Свети Станислав“
Михаил Лорис-Меликов в Общомедия

Михаил Тариелович Лорис-Меликов (на руски: Михаил Тариэлович Лорис-Меликов) е руски граф, офицер, генерал от кавалерията. Министър на вътрешните работи (1880-1881). Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография

Михаил Лорис-Меликов е роден на 19 октомври 1824 г. в град Тифлис в семейството на богат арменски търговец. Учи в Лазаревския институт за чужди езици. Посвещава се на военното поприще. Завършва Санктпетербургското гвардейско училище за подпрапорщици и юнкери (1843). Произведен е в първо офицерско звание корнет с назначение в лейбгвардейския Хусарски полк.

Участва в Кавказката война. По време на Кримската война (1853-1856) служи на Кавказкия фронт. Отличава се в боевете при Баяндур и Башдаклъ.

Повишен е във военно звание генерал-майор от 1856 г. Участва в кампанията по освобождаване на руските селяни от крепостна зависимост в Тверска губерния (1862). Повишен е последователно във военно звание генерал-лейтенант от 1863 г. генерал-адютант от 1865 г. и генерал от кавалерията от 1875 г.

Участва в Руско-турската война (1877-1878) в действията на Кавказкия фронт. Командир на Действащия руски корпус от 52 586 офицери и войници и 160 оръдия. Бие се храбро при решаващите за кампанията боеве при Авлиар-Аладжакската позиция, битка при прохода Деве бойня и др. Награден е с орден „Свети Георги“ II степен. Присвоена му е титлата граф от 1878 г.

След войната е назначен за губернатор на Астраханска, Саратовска и Самарска губерния с извънредни пълномощия за борба с болестта чума (1879). През следващата година е губернатор на Харковска губерния. Началник на Върховната разпоредителна комисия. Министър на вътрешните работи през 1880-1881 г. Почетен командир на 1-ви Сулжеско-владикавказки конен полк.

Източници

• Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 103.