Михаел фон Кинмайер

Михаел фон Кинмайер
	Михаел фон Кинмайер
австрийски генерал
	Портрет на Михаел фон Кинмайер от Йенс-Флориан Еберт
Звание	Генерал от кавалерията
Години на служба	1774 – 1814
Служи на	Хабсбургска монархия
Род войски	Имперска и Кралска армия
Битки/войни	Баварска война (1778 – 1779); Австро-турска война (1787-1791); Революционни войни (1792 – 1802); Наполеонови войни (1803 – 1815); Гефреес; Ноймаркт
Награди
Дата и място на раждане	17 януари 1756 г. Виена, Хабсбургска монархия
Дата и място на смърт	18 октомври 1828 г. (72 г.) Виена, Австрийска империя
	Михаел фон Кинмайер в Общомедия

Михаел фон Кинмайер (на немски: Michael von Kienmayer, 17 януари 1755 – 18 октомври 1828) е австрийски офицер, който е дивизионен командир по време на Революционните и Наполеоновите войни.

Ранна кариера

Кинмайер започва военната си кариера през 1774 г. като кадет в 26-и пехотен полк „Пуебло Португало“. През 1775 г. той е издиганат до втори лейтенат в 8-и драгунски полк „Юнг-Модена“. Като част от 35-и хусарски полк „Барко“ взема участие във Войната за баварското наследство през 1778 г.

В периода 1787 – 1791 г. той участва в Австро-турската война, като през 1788 г. се издига в чин майор. Награден е с Ордена на Мария Тереза (най-висшето военно отличие в Австрийската империя) през 1789 г. за голяма смелост пред лицето на врага. Изкачва се до лейтенант-полковник, а после и до оберст (полковник).

Революционните и Наполеоновите войни

Кинмайер командва хусарите „Барко“ по време на Войната на Първата коалиция през 1793 г. Той се бие в битките при Ровроа и Турне през 1794 г., след което е издигнат в чин генерал-майор заради военни качества.

През 1798 г. той участва във Войната на Втората коалиция като командир на 10-и хусарским полк на Месарос. Той се бие при Острах и Щоках през 1799 г. Той е възпроизведен в чин фелдмаршал-лейтенант и става командир на дивизия. Следващото лято се бие в Биберах и води дясната колона в битката при Хоенлинден на 3 декември. През 1802 г. той става инхабер в 8-и хусарски полк.

През 1805 г. той служи по време на Войната на Третата коалиция като командир на корпус. Той е командван от Карл Мак по време на Улмската кампания, успешно възпрепятвайки френския опит за обкръжаване на армията на Мак. Той командва авангарда на съюзническата армия в битката при Аустерлиц, превземайки селото Телниц и покривайки отстъплението на Буксховден, докато е принуден да отстъпи.

Кинмайер води Втори резервен корпус в Войната на Петата коалиция през 1809 г. След битката при Екмюл той е преместен в Първи резервен корпус. Той се бие смело в битката при Асперн-Еслинг и командва резервна кавалерийска дивизия в битката при Гефрес срещу генерал Жюно Девети корпус. Става кавалерийски генерал и получва почести, сред които и аристократичното право на Съдържател (Inhaber) на кавалерийски полк. Този типичен за Хабсбургската монархия ранг означава такова имотно лице, което има право да издържа собствено бойно подразделение и да получава от приходите (грабежите) на полка си в качеството си на почетен полковник.

Кинмайер не участва активно в кампаниите от 1813 и 1814 г.

Източници

Arnold, James R. Marengo & Hohenlinden. Barnsley, South Yorkshire, UK: Pen & Sword, 2005. ISBN 1-84415-279-0
Bowden, Scotty & Tarbox, Charlie. Armies on the Danube 1809. Arlington, Texas: Empire Games Press, 1980.
Chandler, David. The Campaigns of Napoleon. New York: Macmillan, 1966.
Smith, Digby. The Napoleonic Wars Data Book. London: Greenhill, 1998. ISBN 1-85367-276-9

Външни препратки

Пълна биография ((de))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Michael von Kienmayer в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.