Министерство на машиностроенето
Министерството на машиностроенето (ММ) е министерство в България, съществувало в три периода: 1966 – 1973, 1977 – 1981, 1984 – 1986 година.
История
[редактиране | редактиране на кода]Създадено е за първи път на 30 юни 1966 г. с указ № 538 въз основа на закона за преименуване на комитетите, като комитета по машиностроене е преименуван на министерство на машиностроенето. Сред основните задачи на министерството са ръководство и контрол на организациите и предприятията в системата, организация на производството, пряко ръководство на подчинените му институти, отговаря за плана за износа, обновяването на машинния парк в предприятията и други. Състои се от министър, заместник-министър и Колегиум. В министерството има следните управления: Контрол и координация на производството, Планово-икономическо, технически прогрес. На 13 юли 1973 г. с указ № 1514 е разделено на министерство на машиностроенето и металургията и министерство на електрониката и електротехниката[1].
Създадено е наново на 15 ноември 1977 г. с указ № 1845 при разделянето на министерството на машиностроенето и металургията на министерство на машиностроенето и министерство на металургията и минералните ресурси. Задачите на министерството са същите като в предишния му период на съществуване. Възстановяването се прави на основата разширяващото се значение на машиностроенето за държавата. За тази цел сред новите задачи на министерството са проучване на световните тенденции в областта на машиностроенето, повишаване на ефективността и качеството му. Някои структури на министерството се окрупняват и се създават дирекции Планиране и прогнозиране, Научно обслужване и внедряване, Международно сътрудничество, Промишлено коопериране с капиталистическите страни[2]. На 17 юни 1981 г. с указ № 1226 министерството е слято с министерството на електрониката и електротехниката и е образувано министерство на машиностроенето и електрониката.
С указ № 7 от 3 януари 1984 г. е създадено за трети път при преименуването на министерство на машиностроенето и електрониката. Основните му задачи и структури си остават същите. Закрито е на 24 март 1986 г. с указ № 943[3].
Списък
[редактиране | редактиране на кода]Министри на машиностроенето 1966 – 1986
[редактиране | редактиране на кода]| № | Име (Роден-Починал) |
Начало на мандата | Край на мандата | Дни на упр. | Партия/Коалиция | Правителство |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Марий Иванов (1919 – 1997) |
30 юни 1966 | 9 юли 1971 | 1835 | БКП | 71 |
| 2 | Иван Попов (1907 – 2000) |
9 юли 1971 | 13 юли 1973 | 735 | БКП | 72 |
| 4 | Тончо Чакъров (р. 1926) |
13 юли 1973 | 17 юни 1981 | 2896 | БКП | 73 |
| 5 | Огнян Дойнов (1935 – 2000) |
17 юни 1981 | 24 март 1986 | 1741 | БКП | 74 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.