Направо към съдържанието

Метростанция „Мусагеница“

(пренасочване от Метростанция Мусагеница)
„Мусагеница“
42.6586° с. ш. 23.3644° и. д.
Местоположение в София
Линия
  • М1
  • М4
Предишна гараГ. М. Димитров
Следваща гараМладост 1
Обслужваж.к. „Младост 1“
ж.к. „Дървеница“
Брой на пътници280 000 (2020 г.)
Полезна дължина105 m
Брой коловози2
Брой перони2 (странични)
Откриване8 май 2009 г.
АрхитектЕлена Пактиавал
Фарид Пактиавал
Румяна Костадинова
Кодове3023, 3024
„Мусагеница“ в Общомедия
М1
Сливница
Люлин
Западен парк
Вардар
Константин Величков
Опълченска
Сердика
СУ „Св. Климент Охридски“
Стадион „Васил Левски“
Фредерик Жолио-Кюри
Г. М. Димитров
Мусагеница
Младост 1
Александър Малинов
Акад. Ал. Теодоров - Балан
Бизнес парк София
М4
продължава като М2
Обеля
Панчо Владигеров
Сливница
Люлин
Западен парк
Вардар
Константин Величков
Опълченска
Сердика
СУ „Св. Климент Охридски“
Стадион „Васил Левски“
Фредерик Жолио-Кюри
Г. М. Димитров
Мусагеница
Младост 1
Младост 3
ИЕЦ – Цариградско шосе
Дружба
Искърско шосе
Софийска Света гора
Летище София

Метростанция „Мусагеница“ е станция на Софийското метро. Станцията се обслужва от линии М1 и М4 и е въведена в експлоатация на 8 май 2009 г.

Станция „Мусагеница“ е разположена на бул. „Проф. Марко Семов“ на метромоста към бул. „Андрей Сахаров“. Тя е с един вестибюл, чийто подход е от улицата под моста и един вход/изход, разположен на ул. „Въртопо“. От тротоара под метростанцията са осигурени два подлеза, извеждащи на моста.

Име на вход/изход Достъпност
1 ул. Въртопо наземен

Архитектурно оформление

[редактиране | редактиране на кода]

Архитекти на станцията са Елена Пактиавал, Фарид Пактиавал и инж. арх. Румяна Костадинова. Тя е изцяло надземна с дължина на перона 105 m, с един вестибюл, чийто подход е от улицата под моста. Станцията е с предварително фиксирани функционални схеми и размери, които са обусловени от вече изградения мост. Станцията представлява компактен по форма цилиндър с елипсовидно сечение, плавно издут в централната уширена зона на комуникациите.

Изпълнена в нетрадиционен за метростанции стил, чийто овални обеми, ажурна конструкция, свежи цветове и материали, създават ефект на лекота. Динамичното редуване на плътни и прозрачни полета подчертава движението, а комбинацията от прозрачно синьо и жълто в интериора символизират небе и слънце, въздух и светлина.

Отвън фасадата представлява прозрачен синьозелен тубус, обхванат от плътни сребристи пръстени. Покрита е с поликарбонат с ултравиолетова защита и различна степен на прозрачност, двустранна алуминиева обшивка от еталбонд с изолация, осветителни тела с фасетирани рефлектори, за да предпази пътниците от летните жеги и парниковия ефект.

Станцията е отличена с Голямата награда в раздел „Строителен проект с изключителна обществена значимост“ в конкурса за най-красива сграда на 2009 г. на в. „Строителство Градът“.[1]

  1. Победители в конкурса „Най-красива сграда на годината“ // stroitelstvo.info. Архивиран от оригинала на 2009-12-22. Посетен на 2009-12-14.