Хищни растения
Хѝщни растѐния (или насекомоядни растения) – събирателно название за всички растения, улавящи и използващи дребни животни (предимно насекоми) или протисти като източник на хранителни вещества (но не и енергия).[1][2] По този начин те са се приспособили да живеят в бедни на хранителни вещества почви като блата, мочурища и скали. Тяхното хранене е смесено – състои се от основното им автотрофно хранене (чрез фотосинтеза) и хетеротрофното им хранене с други организми от които си набавят недостигащите им минерали (най-вече азот).
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Хищните растения са над 500 вида и се срещат на всички континенти без Антарктида. Някои от видовете са широко разпространени – Drosera rotundifolia се среща в Северна Америка, Европа и Азия, докато други са ендемити в малък регион – род Heliamphora се среща в изолирана местност в планините Рорайма във Венецуела.[3]
Представители
[редактиране | редактиране на кода]Списък на хищните родове растения:
- Алдрованда (Aldrovanda)
- Брокхиния (Brocchinia)
- Библис (Byblis)
- Катопсис (Catopsis)
- Цефалотус (Cephalotus)
- Дарлингтония (Darlingtonia)
- Венерина мухоловка (Дионея) (Dionaea)
- Росянка (Drosera)
- Дрозофилум (Drosophyllum)
- Генлисея (Genlisea)
- Хелиамфора (Heliamphora)
- Непентес (Nepenthes)
- Филкоксия (Philcoxia)
- Пингуикула (Pinguicula)
- Роридула (Roridula)
- Сарацения (Sarracenia)
- Стилидиум (Stylidium)
- Трифиофилиум (Triphyophyllum)
- Утрикулария (Utricularia)
Видове в България
[редактиране | редактиране на кода]В България се срещат няколко вида хищни растения,[4] сред които:[5][6]
- Балканска петлюга (Pinguicula balcanica)
- Южна мехурка (Ultricularia australis)
- Дребна мехурка (Ultricularia minor)
- Обикновена мехурка (Ultricularia vulgaris)
- Кръглолистна росянка (Drosera rotundifolia)
- Жлезиста алдрованда (Aldrovanda vesiculosa)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ташев, Александър, Коларов, Димитър. Българска енциклопедия. София, Труд, 1999. ISBN 9548104024. с. 1162.
- ↑ Magill's Encyclopedia of Science, vol.1 – Plant Life. 2003. ISBN 1-58765-085-1. с. 192-194.
- ↑ Temple, Paul. Carnivorous Plants, 2nd. edition. 1993. ISBN 0-304-32064-1.
- ↑ Боев., З. 2006. Хищници с листа. – Усури, 34, год. 4: 60-63.
- ↑ Ташев, Александър, Коларов, Димитър. Ботаника. София, Дионис, 2007. ISBN 9789548496364. с. 153-154.
- ↑ Делипавлов, Димитър. Определител на растенията в България. София, Земиздат, 1983.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Дружество за насекомоядни растения
- Информация за месоядни растения от Мартин Райнер
- Голяма галерия от снимки – от семената до растенията
- Станица за насекомоядни растения + снимки
|