Менипея

Менипова сатира (менипея) е жанр в античната и в по-късната литература, носещ името на сириеца Менип (Menippos) от Хадара (Палестина) – древногръцки философ-киник и писател-сатирик от ІІІ в. пр. Хр.

Според съветски литературовед Михаил Бахтин на този жанр са присъщи съчетаването на живото, злободневното отражение на действителността и пълен простор на измислицата, както и свободното обединяване на няколко стила, съжителството на трагичното и комичното, на низкото и възвишеното. Той твърди, че в нея „... най-смелата и необуздана фантастика и авантюра вътрешно се мотивират, оправдават, осветляват от чисто философска цел – да бъдат създадени изключителни ситуации, за да се провокира и изпита философската идея – думата, истината, въплътена в образа на мъдреца, на търсача на тази истина“

Примери

От творчеството на самия Менип са запазени само отделни заглавия. Произведенията му – полуповести-полудиалози, в които прозата се редува със сатирични стихове, бележат традицията, продължена от Лукиан и Варон (запазени са около 600 фрагмента).

Мотиви от Мениповата сатира съдържат също творбите на Сенека Млади и Петроний.

В Европа този жанр е продължен от жанра на сатирата-самоизобличение, самоосмиване, наричан Менипова сатира в епохата на Религиозните войни във Франция (ХVІ в.).

Присъства в творчеството на Достоевски. Последното произведение на Булгаков – „Майстора и Маргарита“ – е свързано с жанра на менипеята, създаден още в античността и оказал голямо въздействие върху прозата на Средновековието и Ренесанса, а също и върху развитието на съвременния европейски роман. В ежедневния бит, в изкуството, във философския спор сблъскването на доброто и злото в различни форми и сфери – това е – от определена гледна точка – сърцевината на идейното съдържание на „Майстора и Маргарита“.

В съвременната българска литература, трилогията на Таня Шелхорн: „Дарина“, „Д-р Кристиан и неговата компания“ и „Най-дивната нощ“ носи редица черти характерни за менипеята.

Източници

Съвременна Българска Енциклопедия, Издателство „Елпис“, 1995
Лиляна Минкова, За прозата на Михаил Булгаков, Народна култура, София, 1968
Михаил Бахтин, Проблемы поəтики Достоевского, 1963

Външни препратки