Мелисенда Йерусалимска
| Мелисенда Йерусалимска | |
| кралица на Йерусалим | |
 Короноването на Мелисенда (рисунка от 13 век) | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 11 септември 1161 г.
|
| Погребана | Йерусалим, Израел |
| Религия | християнство |
| Управление | |
| Период | 1131 – 1153 |
| Предшественик | Балдуин II |
| Наследник | Балдуин III |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Балдуин II |
| Съпруг | Фулк Йерусалимски (1129) |
| Деца | Балдуин III Амори I |
| Мелисенда Йерусалимска в Общомедия | |
Мелисенда Йерусалимска (на френски: Mélisende de Jérusalem, Melisande, * 1105, † 1 септември 1161) е кралица на Йерусалим от 1131 до 1153 г. (С Фулк Анжуийски от 1131 до 1143 г., след това заедно с Балдуин III от 1143 до 1153 г.).
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Тя е най-възрастната дъщеря и наследница на крал Балдуин II Йерусалимски († 21 август 1131) и съпругата му принцеса Морфия († 1 октомври 1126 или 1127), дъщеря на арменския княз Габриел от Мелитена (дн. Малатия) (1055 – 1103).
Мелисенда е обявена през 1128 г. от баща си за наследница на трона.
Кралица на Йерусалим
[редактиране | редактиране на кода]
Тя се омъжва на 2 юни 1129 г. в Йерусалим за граф Фулк Анжуийски (1092 – 1144). Преди смъртта на нейния баща през 1131 г. Мелисенда и нейният съпруг Фулк са короновани за съ-регенти. Със смъртта му тя и Фулк стават заедно регенти.
Те имат два сина:
- Балдуин III (* 1131; † 1162), крал на Йерусалим
- Амалрих I (* 1136; † 1174), наследява брат си като крал на Йерусалим
През 1132 г. Мелисенда е осъдена за афера с най-големия съперник на Фулк, Хуго II дьо Пюизе, граф на Яфа.
Тя е меценат на изкуствата и основава абатството Витания. С Фулк поръчват ръкописа Псалтира на Мелисенда.
Тя помага на сестра си Алиса от Антиохия в политическите въпроси за управлението. След смъртта на Фулк през 1144 г. Мелисенда е регентка на нейния 13-годишен син Балдуин, и двамата заедно са короновани.
Тя е погребана, както нейната майка Морфия, в манастира „Света Мария“ в Гетсиманската градина.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hans Eberhard Mayer: Jerusalem. Zugleich ein Beitrag zur Forschung über Herrschaftszeichen und Staatssymbolik. Dumbarton Oaks Papers 21, 1967, S. 141 – 232
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Hamilton, Bernard (1978). Medieval Women edited by Derek Baker; Women in the Crusader States: The Queens of Jerusalem. Oxford: Ecclesiastical History Society. ISBN 0-631-12539-6.
- Mayer, Hans E. (1974). Studies in the History of Queen Melisende of Jerusalem. Dumbarton Oaks Papers 26.
- Tranovich, Margaret, Melisende of Jerusalem: The World of a Forgotten Crusader Queen (Sawbridgeworth, East and West Publishing, 2011).
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Melisende of Jerusalem, fmg.ac