Мария д’Ангиен

Мария д’Ангиен
	Мария д’Ангиен
кралица на Неапол, ; титулувана кралица на Сицилия, Йерусалим и Унгария
Родена	1367 г. Губио, Италия
Починала	9 май 1446 г. (79 г.) Лече, Италия
Погребана	Лече, Италия
Управление
Период	1406 – 1414
Други титли	графиня на Лече;; херцогиня на Беневенто;; принцеса на Таранто
Герб
Семейство
Съпруг	Ладислав Анжуйски (1406); Раймондо Орсини дел Балцо
Деца	Джовани Антонио Орсини дел Балцо
	Мария д’Ангиен в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Мария.

Мария д’Ангиен (на италиански: Maria d'Enghien; 1367 – 9 май 1446) е графиня на Лече и чрез първия си брак херцогиня на Беневенто и принцеса на Таранто. Чрез втория си брак с неаполитанкия крал Ладислав Анжуйски е кралица на Неапол, титулярна кралица на Сицилия, Йерусалим и Унгария (1406 – 1414).

Произход

Мария д'Ангиен е дъщеря на Жан д'Ангиен, граф на Кастро, и на Бианка дел Балцо. По бащина линия е внучка на Изабел дьо Бриен, графиня на Лече, и на съпруга ѝ Валтер д'Ангиен. През 1365 г.

Графиня на Лече

Изабела дьо Бриен наследява брат си Валтер VI дьо Бриен, който умира в битката при Поатие, без да остави свои наследници. От него Изабела наследява обширни владения, като Графство Лече и Бриен, както и титлата Херцогиня на Атина.

Още приживе Изабела дьо Бриен поделя владенията между децата си, при което бащата на Мария получава графствата Лече и Кастро. Той обаче умира през 1380 г. и е наследен от малолетния си син Пиер (Петър). Пиер д'Ангиен умира бездетен през 1384 г., след което титлите и владенията му са наследени от Мария д'Ангиен и първия ѝ съпруг Раймондо Орсини дел Балцо, за когото Мария се омъжва в Таранто през същата година. От брака им се раждат четири деца:

Мария Орсини дел Балцо († сл. 1410), омъжена за Антонио Акуавива, вторият херцог на Атри
Катерина Орсини дел Балцо, също наричана „Катерина от Таранто“, омъжена за рицаря Бартоломео (Тристан дьо Клермон) (1380 – ок. 1432)
Джовани Антонио Орсини дел Балцо (1386 – 1463), княз на Таранто, херцог на Бари, граф на Лече, Ачера, Солето, Конверсано
Габриеле Орсини дел Балцо († 1453), граф на Удженто и Веноза, женен за Мария/Джована Карачоло дел Соле от Дом Мелфи.

През 1399 г. съпругът на Мария получава от неаполитанския крал Ладислав управлението на Княжество Таранто и става най-едрият феодал в кралството.

Неаполитанска кралица

През 1405 г. Раймондо застава на страната на френския претендент за неаполитанската корона – Луи II Анжуйски, и вдига метеж срещу Ладислав Анжийски. Раймондо обаче умира внезапно на 17 януари 1406 г. В този момент Мария решава да продължи борбата и укрива смъртта на съпруга си до март 1406 г. Междувременно тя се мести с четирите си невръстни деца от Лече, където живеела през по-голямата част от брака си с Раймондо, в добре укрепения Таранто. В Таранто Мария д'Ангиен се подготвя за продължителна обсада. Тя привлича на своя страна група наемници, предвождани от Франческо Орсини – племенник на покойния ѝ съпруг, и установява контакти с други противници на краля – Сигизмунд Люксембургски и Мартин Сицилиански, който дори ѝ изпраща помощ от три галери с каталунски наемници.

През февруари войските на Ладислав Анжуйски нахлуват в Пулия и на 14 февруари обсаждат Таранто. Обсадата се проточва два месеца, което принуждава неаполитанците в крайна сметка да отстъпят. На 28 юли 1406 г. крал Ладислав сключва примирие с друг от бившите поддръжници на Раймондо – папа Инокентий VII, което принуждава Мария д'Ангиен да търси подкрепа от единствения човек, на когото можело да разчита в тази ситуация – Луи II Анжуйски. Мария сключва договор с представители на Луи, според който той се задължавал да омъжи дъщеря си за сина на Мария Джовани Антонио и да нахлуе с войски в Неапол през 1407 г. През декември 1406 г. Луи дори изпраща в помощ на Мария три галери с 600 бретонци, но те претърпават корабокрушение по време на буря, при което повечето от хората загиват.

През март 1407 г. войските на крал Ладислав отново се отправят на поход в Пулия и на 16 април обсаждат Таранто за втори път. Поставена в безизходна ситуация, Мария д'Ангиен се съгласява да преговаря. Преговорите приключват на 23 април със сключването на брак между Мария д'Ангиен и Ладислав Анжуйски. Благодарение на този брак към кралския домен на Ладислав биват присъединени Княжество Таранто, Графство Лече и Солето. На 24 май Мария и децата ѝ напускат Таранто и се отправят към Неапол, където са държани в замъка Кастелонуово до смъртта на Ладислав.

След смъртта на крал Ладислав Мария д'Ангиен и децата ѝ вече официално са поставени под стража от новата неаполитанска кралица Джована II, която вижда в лицето на снаха си и децата ѝ опасни съперници. През 1415 г. новият съпруг на кралицата Жак дьо Ла Марш урежда брак между сина си Тристан дьо Клермон и дъщерята на Мария Катерина, след което към края на 1415 или началото на 1416 г. Мария д'Ангиен е пусната на свобода. Синовете ѝ обаче са освободени едва през 1418 г., след което получават обратно владенията си, с изключение на Таранто, който бил предаден във владение на Жак дьо Ла Марш. През 1419 г. обаче Жак вдига метеж срещу кралицата, а войските на Мария д'Ангиен и сина ѝ Джовани Антонио го обсаждат в Таранто и го принуждават да се предаде. Срещу откуп от 20 хил. дуката Жак дьо Ла Марш преотстъпва Княжество Таранто на Джовани Антонио.

След тези събития Мария д'Ангиен окончателно се оттегля от политиката и прекарва остатъка от живота си в Лече, занимавайки се с делата на графството. Там тя умира на 19 май 1446 г. и е погребана в църквата „Санта Кроче“.

Външни препратки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Мария д'Энгиен“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.