Мария Колева
| Мария Колева | |
| майсторка-килимарка и музейна деятелка | |
 | |
| Родена |
1869 г.
|
|---|---|
| Починала | 1916 г.
|
| Националност |  България |
Мария[1] или Мара Колева[2] е видна майсторка-тъкачка на пиротски килими и музейна деятелка.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е през 1860 г. в гр. Пирот[2] в историко-географската област Поморавие. Градът е утвърден център на производство на килими, поддържано изключително от женска работна сила.[3] Решението на конгреса в Берлин от 1878 г. районът да бъде отстъпен на сръбската държава предизвиква емиграцията на местни жители към току-що възстановеното Княжество България. Изселниците пренасят и своите занаяти от родните си места. Така само в съседното гранично българско градче Цариброд, където е основано килимарско дружество „Белий Пирот“,[4] към 1883 г. тъкат близо 20 стана, произвеждащи традиционни пиротски килими.[5]
В една от работилниците твори вече изявената майсторка-килимарка Мария Колева от Пирот.[2] По-широка известност тя придобива с участието си на изложението в Пловдив от 1892 г.[1] Като царибродска жителка по това време пиротчанката представя Трънски окръг и показва свои различни изделия. Най-силно впечатление правят изработени нарочно за събитието четири килима, единият от които е с герба на България в средата. Журито присъжда на Колева златен медал за цялостното ѝ представяне на изложението, а пресата споменава Цариброд сред центровете на българското килимарство.[1]
През 1906 г. майсторката-килимарка е привлечена като сътрудничка на Министерството на търговията, и под негово ръководство тя организира цялата дейност по производството на килими в Цариброд.[2] Колева оказва важна подкрепа за уреждането на представителен институт на художествените занаяти. Така и с нейна помощ врати за посетители отваря Търговският и индустриален музей.[2] Преселва се за постоянно в София през 1906 г. Там продължава да се занимава с производство на килими и да участва в международни изложения. Дъщеря ѝ Илийка също се отдава на дългогодишна тъкачна дейност.[2] Мария Колева почива в София през 1916 г.[2]
Друга известна в България пиротска майсторка-килимарка от по-ранно поколение е Цана Цупонина, изработила два килима (1843 г. и 1865 г.), съхранявани в Рилски манастир.[6] Самоковската кожухарка Еленка Бързанова усвоява килимарско майсторство при учител от Пирот в родния си град.[2] Известната майсторка-килимарка Дука(тина) Стоянова споделя съдбата на Колева – родом пиротчанка, преселила се последователно в Цариброд и София,[7] и също отличавана на изложения за тъкачни изделия.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Гигов, Тодор, Трънско: минало и съвремие, Аскони-Издат, София 2008, стр. 138
- ↑ а б в г д е ж з Велев, Димитър, Български килими до края на ХІХ век, издателство на БАН, София 1960, стр. 49
- ↑ Христов, Симеон, Пиротскиятъ окрѫгь и неговото население, Сборникъ за Народни умотворения, наука и книжнина, книга XI, София 1894, стр. 321
- ↑ Военно-исторически сборник, том 49, Военно-историческа комисия към Щаба на армията, София 1980, стр. 124
- ↑ Икономов, Тодор, Писма от Сърбия, Писмо 2, Русе 1883, стр. 13
- ↑ Велев, Димитър, Български килими до края на ХІХ век, издателство на БАН, София 1960, стр. 46, 48, 145
- ↑ Велев, Димитър, Български килими до края на ХІХ век, издателство на БАН, София 1960, стр. 50
- ↑ Нешев, Георги, Чипровци 1688-1988, Сборник посветен на 300-годишнината от Чипровското въстание, София 1989, стр. 195