Кърма
 |
- Вижте пояснителната страница за други значения на кърма.
Кърма се нарича секретът, отделян от женските гърди след раждане.[1] То служи за храна на новороденото. Кърмата осигурява всичко, от което бебето се нуждае в първите приблизително 6 месеца от живота си – хранителни вещества, имунни тела и други имунни фактори. Около 6 навършени месеца, когато детето покаже признаци за готовност за захранване, започват да се включват и първите твърди храни, които все още не заместват цяло хранене, а допълват млечните.
Процесът на хранене на бебетата с кърма се нарича кърмене.[2] Обикновено новородените се кърмят на поискване, като с течение на времето бебето определя свой собствен ритъм на хранене. Здравните организации препоръчват кърменето да продължи поне до 2 години и след това, колкото майката и детето желаят.
Предимствата на майчиното мляко[редактиране | редактиране на кода]
Майчиното мляко е идеалната храна за бебето. Тя съдържа всички необходими компоненти за развитието на бебето в достатъчно количество и в идеален състав.
В същото време майчиното мляко изисква по-малко подготовка от страна на майката. То е топло при подходяща за бебето температура и без микроби благодарение на незабавната консумация. Тя може да варира според специфичните нужди на всяко бебе, възрастта, развитието и здравословните проблеми.
Промяната във вкуса се влияе от храната, която майката консумира, и това помага на бебето да приема по-лесно твърди храни. Кърмените бебета по-рядко страдат от наднормено тегло. Кърменето може да продължи до 30-45 минути всяко, докато млякото се увеличи и бебето усвои модела на "сучене-гълтане-дишане."[3]
На около едномесечна възраст бебетата се нуждаят от 90 до 120 мл на хранене.[4] Въпреки това, тъй като количеството на млякото се увеличава и бебето става по-ефикасно в храненето, продължителността на храненето може да се съкрати. Кърменето има редица предимства както за майката, така и за бебето, които липсват при храните за кърмачета.[5][6] Разширяването на кърменето до почти всеобщо кърмене в страните с ниски и средни доходи би могло да предотврати около 820 000 смъртни случая на деца под петгодишна възраст годишно.[7] Кърменето намалява риска от инфекции на дихателните пътища, ушни инфекции, синдром на внезапната детска смърт (СВДС) и диария при децата както в развиващите се, така и в развитите страни.[8] Предполага се, че други ползи са свързани с намаляване на риска от астма, хранителни алергии и диабет.[9] Кърменето може също така да подобри когнитивното развитие и да намали риска от затлъстяване в зряла възраст.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ кърма // ibl.bas.bg. Институт за български език, 2023. Посетен на 2023-03-05.
- ↑ кърмене // ibl.bas.bg. Институт за български език, 2023. Посетен на 2023-03-05.
- ↑ The Little Green Book of Breastfeeding Management for Physicians and Other Healthcare Providers // lacted.org. Посетен на 5 юли 2023 г.
- ↑ How much milk does my baby need? // obaby.org. Посетен на 5 юли 2023 г.
- ↑ Breastfeeding and the Use of Human Milk // publications.aap.org. Посетен на 5 юли 2023 г.
- ↑ A Summary of the Agency for Healthcare Research and Quality's Evidence Report on Breastfeeding in Developed Countries // liebertpub.com. Посетен на 5 юли 2023 г.
- ↑ Breastfeeding in the 21st century: epidemiology, mechanisms, and lifelong effect // pubmed.ncbi.nlm.nih.gov. Посетен на 5 юли 2023 г.
- ↑ Infant and young child feeding // who.int. Посетен на 5 юли 2023 г.
- ↑ Breastfeeding in the 21st century // thelancet.com. Посетен на 5 юли 2023 г.
