Направо към съдържанието

Лудвиг I фон Зайн-Витгенщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лудвиг I фон Зайн-Витгенщайн
граф на Графство Витгенщайн
Граф Лудвиг фон Зайн-Витгенщайн
Лични данни
Роден
дворец Витгенщайн до Бад Ласфе
Починал
2 юли 1605 г. (72 г.)
Семейство
ДинастияЗайн-Витгенщайн
БащаВилхелм I фон Зайн-Витгенщайн
МайкаЙоханета фон Изенбург-Ноймаген
БраковеАнна фон Золмс-Браунфелс
Елизабет фон Золмс-Лаубах
ПотомциЙоханета, Юлиана, Георг II, Агнес, Вилхелм II, Лудвиг II, Анна, Конрад, Фридрих Магнус, Магдалена, Еберхард, Анна Елизабет, Филип, Ерика, Елизабет, Юлиана, Гебхард, Амалия, Бернхард, Катарина
Герб
Лудвиг I фон Зайн-Витгенщайн в Общомедия
Дворецът Витгенщайн
Дворецът Берлебург

Лудвиг I фон Зайн-Витгенщайн Стари, Благочестиви (на немски: Ludwig I zu Sayn-Wittgenstein, der Ältere, der Fromme; * 17 декември 1532 в дворец Витгенщайн до Бад Ласфе; † 2 юли 1605 на път при Алтенкирхен) от рода Зайн-Витгенщайн е от 1558 г. граф на Графство Витгенщайн-Фалендар, господар на Алтенкирхен, Берлебург, Брух и Ноймаген.

Той е шестият син на граф Вилхелм I фон Зайн-Витгенщайн (1485 – 18 април 1570) и първата му съпруга Йоханета фон Изенбург-Ноймаген (1500 – 1563), дъщеря на Салентин VII фон Изенбург-Ноймаген († 1534) и Елизабет Фогт фон Хунолщайн-Ноймаген († 1536). [1] По-големите му братя са Вилхелм II († 1558), регент от 1551 г., Георг (1524/5 – 1588) и Бернхард (1530 – 1549), духовници в Кьолн.

Лудвиг трябва да започне духовническа кариера. През 1543 г. Лудвиг и братята му са изпратени да учат в Кьолн. Той владее латински, гръцки, английски, френски, италиански и малко испански. От 1545 г. той следва заедно с двама свои братя в университетите на Льовен, Париж и Орлеан. Известно време той служи като кемерер на папа Пий IV. През 1558 г. той поема регентството от умрелия му в Брюксел брат Вилхелм II. Между 1574 и 1577 г. и 1592 и 1594 г. той е гросхофмайстер при курфюрст Фридрих III фон Пфалц в Хайделберг. Лудвиг е голям приятел с граф Йохан VI фон Насау-Диленбург (1536 – 1606). Голяма част от неговите дневници са запазени.

Той умира на 2 юли 1605 г. на 72 години в Алтенкирхен и е погребан в Берлебург.

Фамилия

[редактиране | редактиране на кода]

Лудвиг I се жени два пъти и има 20 деца.[2]

Лудвиг се жени в дворец Диленбург през 1559 г. за Анна фон Золмс-Браунфелс (* 1538; † 10 май 1565), дъщеря на граф Филип фон Золмс-Браунфелс и Анна фон Текленбург. Те имат децата:[3]

Лудвиг I се жени втори път в Лаубах на 13 януари 1567 г. за Елизабет фон Золмс-Лаубах (* 6 март 1549; † 15 август 1599), дъщеря на граф Фридрих Магнус I фон Золмс-Лаубах и Агнес фон Вид. С нея той има децата:[4]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ludwig der Aeltere, Graf von Sayn zu Wittgenstein, in Erzählung, Brief und Verordnung, sein Selbstbiograph. Aus handschriftlichen Tagebüchern und Urkunden dargestellt von Fr. Wilh. Winckel, evangel. Oberpfarrer in Berleburg, Berleburg 1855. Digitalisat bei Google-Books.
  • Friedrich Wilhelm Cuno: Gedächtnisbuch deutscher Fürsten und Fürstinnen reformierten Bekenntnisses, 5. Lieferung, Barmen o.J. (1883), S. 44 – 61.
  • Friedrich Wilhelm Cuno: Sayn-Wittgenstein, Ludwig der Aeltere, der Fromme, Graf zu. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 43, Duncker & Humblot, Leipzig 1898, S. 624 – 626.
  • Johannes Burkardt: Sayn-Wittgenstein, Ludwig der Ältere. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 19, Bautz, Nordhausen 2001, ISBN 3-88309-089-1, Sp. 1190 – 1196.
  • Hans-Bernd Spies: Sayn-Wittgenstein. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 482 f. (Digitalisat).
  • Günther Wrede: Territorialgeschichte der Grafschaft Wittgenstein. Marburg 1927.
  • Ulf Lückel/Andreas Kroh: Das fürstliche Haus zu Sayn-Wittgenstein-Hohenstein, (Deutsche Fürstenhäuser, Heft 11), Werl 2004, S. 5 – 6.
  • Johannes Burkardt/Ulf Lückel: Das fürstliche Haus zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg, (Deutsche Fürstenhäuser, Heft 17), Werl 2008, S. 5 – 6.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 122., Vol. XVII, Tafel 43.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVII, Tafel 137.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Ludwig I, Graf von Sayn-Wittgenstein, Geneall.net
  2. ↑ Sponheim 8: Ludwig I Graf zu Sayn und Wittgenstein, genealogy.euweb.cz
  3. ↑ Ludwig I, Graf von Sayn-Wittgenstein-Vallendar, Herr zu Altenkirchen, Berleburg, Bruch, & Neumagen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  4. ↑ Ludwig I. Graf v.Sayn-Wittgenstein, ww-person.com

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лудвиг_I_фон_Зайн-Витгенщайн&oldid=9872320“.