Направо към съдържанието

Лорик Цана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Лорик Кана)
Лорик Цана
Лична информация
Роден27 юли 1983 г. (41 г.)
Второ гражданство Франция
Ръст186 см
Постцентрален защитник
дефанзивен полузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
2000 – 2003
2002 – 2005
2005 – 2009
2009 – 2010
2010 – 2011
2011 – 2015
2015 – 2016
Пари Сен Жермен Б
Пари Сен Жермен
Олимпик Марсилия
Съндърланд
Галатасарай
Лацио
Нант
39
69
122
31
24
82
21
(2)
(2)
(6)
(0)
(1)
(4)
(0)
Национален отбор
2003 – 2016 Албания93(1)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Лорик Цана в Общомедия

Лорик Цана (често изписван и като Лорик Кана[1][2]) е бивш албански футболист, полузащтиник. Цана е бивш капитан на представителния тим на своята страна, за който е рекордьор по участие, като има 93 изиграни мача.

Цана е капитан на Марсилия между 2007 и 2009 г.

Цана е юноша на швейцарския тим Дардания Лозана, чийто треньор е баща му Агим. През 2000 г. талантливият полузащитник е поканен на проби от английския Арсенал, но не успява да получи виза и да замине за Острова.[3] Същата година е привлечен от Пари Сен Жермен. Цана играе в дублиращия тим на парижани до 2003 г., като печели Аматьорския шампионат на Франция.

През сезон 2003/04 става важна част от първия тим на ПСЖ, като изиграв 32 мача в Лига 1 и вкарва 1 гол. Парижани печелят Купата на Франция и завършват втори в шампионата. През 2004/05 Лорик отново е на ниво за тима, като играе във всички двубои от груповата фаза на Шампионската лига, където ПСЖ остава последен в компанията на Челси, Порто и ЦСКА Москва. През лятото на 2005 г., след идването на Лорен Форние начело на ПСЖ, Цана се оказва ненужен и подписва с Олимпик Марсилия.

В първия си сезон в Марсилия, Цана достига финала на Купата на Франция, където Олимпик губи от бившия тим на Лорик ПСЖ. Въпреки това, халфът получава и златен медал от турнира, тъй като в самото начало на сезона има мачове за парижани.[4] През 2006/07 изиграва 33 мача в първенството, а Марсилия завършва на второ място. От 2007 г. Цана е капитан на отбора. Албанецът обаче не успява да спечели нито един трофей с отбора. С Лорик в състава си Марсилия завършва два пъти на второ място и два пъти играе финал за Купата.

През 2009 г. Цана преминава в тима на Съндърланд и подписва за 4 години[5][6] Скоро треньорът Стив Брус обявява Цана за капитан на отбора.[7] Лорик става първият албенец във Висшата лига и записва 31 мача за „черните котки“. През сезона халфът получава 10 жълти картона и пропуска няколко мача поради травма.[8] Само след сезон в Англия, Лорик подписва с Галатасарай. Полузащитникът изкарва труден сезон в отбора, който завършва едва на 8-а позиция.

На 3 юли 2011 г. Цана преминава в Лацио като част от сделката за вратаря Фернандо Муслера. През първия си сезон в Италия често страда от контузии и изиграва само 15 срещи. Все пак Лорик блесва с красив гол в двубоя с Аталанта.[9] През 2012/13 записва 38 мача във всички турнири, като помага за доброто представяне на Лацио в Лига Европа. Същия сезон печели и Купата на Италия. Цана продължава да е част от основата на лациалите, като за сезон 2013/14 е избран за четвъртия най-добър защитник в Серия А за сезона. Лорик, който е по-често използван като централен защитник, губи конкуренцията на Стефан де Врай и Сантяго Джентилети и напуска тима през 2015 г.

През лятото на 2015 г. подписва с Нант.

Цана има възможност да играе за отборите на Франция, Швейцария и Албания, притежавайки тройно гражданство.[10] Лорик избира Албания през 2003 г. и дебютира за тима на 11 юни 2003 г. срещу Швейцария в квалификация за Евро 2004. От октомври 2011 г. е капитан на тима, наследявайки лентата от Алтин Лала.

Цана изиграва основна роля в класирането на албанците за Евро 2016 – първото голямо първенство в историята на отбора. В първия мач от групата срещу Швейцария, Цана получава червен картон, а Албания губи с 0:1.[11]

  • Купа на Франция – 2003/04
  • Купа на Италия – 2012/13
  • Футболист на годината в Албания – 2004, 2005, 2006
  • Футболист на годината в Албания според феновете – 2009