Министър-председател

Министър-председателят е ръководител (наречен обикновено председател) на правителството (министерския съвет) и носител на мандата на изпълнителната власт в държавата. Използвани синоними са премиер, премиер-министър, първи министър, а в някои немскоговорещи страни – канцлер. Заместниците на министър-председателя се наричат заместник министър-председатели или вицепремиери.

В България

Основна статия: Министър-председател на България

Министър-председател на редовно правителство

Съгласно действащата българска Конституция^[1] министър-председателят на България получава мандат за съставяне на правителството от президента и се избира на поста от Народното събрание.

Министър-председателят:

предлага структурата на Министерския съвет за одобряване от Народното събрание;
избира и предлага за одобряване от Народното събрание министрите в кабинета си;
назначава и уволнява заместник-министрите на министерствата и другите ръководители на ведомства, които са пряко подчинени на МС.

Като носител на мандата на изпълнителната власт в правомощията на министър-председателя е подписването на постановления и други решения на МС.

Редовният мандат на председателя на Министерския съвет е със срок до края на мандата на съответното Народно събрание, което го е избрало. Подаването на оставка на министър-председателя означава оставка на цялото правителство. Няма ограничение за броя на мандатите на едно лице като министър-председател.

Министър-председател на служебно правителство

Когато президентът разпуска парламента и насрочва парламентарни избори, той назначава служебно правителство.

Мандатът на служебното правителство е до избирането на следващо редовно правителство от следващия парламент.

Вижте също

Източници

↑ Глава пета: Министерски съвет от Конституцията на Република България в Уикиизточник

Тази статия, свързана с политика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Глава пета: Министерски съвет от Конституцията на Република България в Уикиизточник

[1]