Лешояд
Лешояд | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Общоприето наименование Терминът „Лешояд“ се използва на български за няколко отделни таксона. | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Лешоя̀д е сборно, несистематично название на различни видове птици от няколко различни и често несвързани филогенетично родове от семейство Ястребови. Обединява ги типът храна, която ядат – мършата, и някои белези във външния вид. Понятието обхваща представители на дневните грабливи птици от подсемейство Aquilinae, които се хранят с мърша. Оцветяването им при двата пола е еднакво, но женската е по-едра. Притежават характерните за грабливите птици здрави крака с остри нокти и закривен клюн.
Лешояди в България
[редактиране | редактиране на кода]Лешоядите са сред най-големите птици в България и Европа. Заради големия си размер, те предпочитат да се реят (планират) във въздуха, като използват въздушните течения и тѐрмики[1] – както постъпват подобно на тях и парапланеристите.
В България са се срещали четири вида лешояди: белоглав (с неоперени глава и шия, кафяво оперение и тъмни махови и опашни пера), черен (изцяло тъмно оперение, без контраст между подкрилия и махови пера), египетският (най-дребен, възрастните птици са бели, с черни махови пера и яркожълт клюн) и брадат лешояд (костобер). Два от тези видове (брадатият и черният) са изчезнали като гнездящи от страната, а другите два (белоглавият и египетският) са изключително редки и за опазването им е необходимо полагането на специални грижи и създаването на трансгранични природни резервати.[2]
Лешоядите не нападат домашни и диви животни, а се хранят единствено с мърша. Те се справят успешно не само с тъканите и костите в нея, но и с причинителите на заразни болести като бруцелоза, антракс, чума и по този начин предотвратяват разпространението им сред домашните и дивите животни. Всеки един от четирите вида се храни с различни части от труповете, поради което всичките са еднакво важни и значими.
Всички видове лешояди са защитени от българското и международното законодателство. Улавянето, убиването, задържането на лешояди и унищожаването на техните яйца и гнезда са строго забранени и се наказват от закона[3].
Лешоядите имат слаба размножителна способност – снасят по 1 – 2 яйца, като обикновено отглеждат по едно-единствено малко и то не всяка година. Половата им зрялост настъпва късно – при някои видове дори след осмата година. Нуждаят се от обширни открити пространства, които да облитат в търсене на храна за себе си и пиленцата. [4]
В недалечното минало лешоядите са били много по-широко разпространени на територията на днешна България.[5][6] В България са намерени едни от най-древните фосилни останки от лешояди в Европа. Възрастта им, според палеоорнитолога проф. Златозар Боев, е на повече от 2 млн. години[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Възходящ поток топъл въздух над нагрята от слънцето част от земната повърхност.
- ↑ Боев Н., Т. Мичев. 1980. Минало и сегашно разпространение на лешоядите в България. – В: Регионален симпозиум по проект 8-МАБ „Опазване на природните територии и съдържащия се в тях генетичен фонд“ – ЮНЕСКО, 20 – 24.10.1980, Благоевград. Сборник материали. С., БАН, 566 – 575.
- ↑ Закон за биологичното разнообразие (към април 2017 г.).
- ↑ Боев, З. 1990. Ще опазим ли крилатите санитари?. – в. „Софийски университет“, бр. 10 (467) / юни 1990: 7.
- ↑ Боев, Н., Т. Мичев 1980 а. Минало и сегашно разпространение на лешоядите в България. – В: Регионелен симп. по проект 8-МАБ „Опазване на природните територии и съдържащия се в тях генетичен фонд“ – ЮНЕСКО, 20 – 24.10.1980, Благоевград. Сборник материали, С.
- ↑ Boev, N., T. Michew 1982. In the Balkans: plea for protection. – Naturopa, 40: 24 – 25.
- ↑ Боев, З. 2010. В България са открити най-древните останки от лешояди в Стария Свят. – Български елен, 5: 6 – 9.