Лахезис
Лахезис | |
Лахезис в рисунка на френския художник Пиер Пол Прудон (1758 – 1823) | |
Група | Мойри |
---|---|
Митология | Гръцка |
Лахезис в Общомедия |
Ла́хезис,[1][2] също Ла́хесис[3] или Ла́хеса (на старогръцки: Λάχεσις – „съдба“, „определяща участта“,[3] „даваща жребий“;[1] на латински: Lachesis[4]), е средната от трите сестри мойри, богини на съдбата в древногръцката митология.[5][2] Лахезис е олицетворение на случайностите на съдбата,[6] определяйки я още преди раждането на всеки един човек[1] (нейната по-малка сестра, Клото, преде нишката на съдбата, а по-голямата, Атропос, прерязва тази нишка, олицетворявайки смъртта).[6] Платон описва Лахезис като седяща на висок стол, облечена в бяло, с венец на главата, предяща на вретено неизбежното и пееща за миналото.[6]
Лахезис, подобно на нейните сестри, според някои (архаични) версии на мита се явява дъщеря на богинята Никта – олицетворение на нощния мрак (която, заедно с мойрите, е майка на смъртта, на съня, на богинята на възмездието Немезида и на богинята на раздора Ерида),[1] а според Хезиод тя е дъщеря на Зевс и Темида[1][3][7]. Според Платон Лахезис и нейните сестри са дъщери на богинята на необходимостта (неизбежността, съдбата) Ананке, която преде на вретеното на целия свят.[1]
В римската митология майорите съответстват на парките,[1][6] а богинята Лахезис съответства на богинята Децима (на латински: Decima), която с помощта на жезъла си измерва, колко дълъг ще бъде животът на човек.
Лахезис, подобно на сестрите си, е често срещан персонаж в различни произведения на изкуството.[6] Художници обикновено изобразяват Лахезис като строга девойка, държаща топка, върху която набелязва човешката съдба; или държаща свитък с предначертаната съдба.
В чест на богинята Лахезис е наречен род южноамерикански отровни змии Lachesis (най-известният представител на който е известен под названието бушмастер), както и голям астероид от главния пояс (120) Lachesis.
Образът на Лахезис, олицетворяващ случайностите в човешката съдба, е използван от английския натуралист Джеймс Едуард Смит при публикуването на пътеписите на знаменития Карл Линей, които той пише по време на своето самостоятелно пътешествие в Лапландия през 1732 г. Първото издание на този труд е публикувано през 1811 г., преведено на английски под заглавието Lachesis Lapponica: Обиколка на Лапландия.[8]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Мойры / Лосев А. Ф. // Мифы народов мира : Энцикл. в 2 т. / гл. ред. С. А. Токарев. — 2-е изд. — М. : Советская энциклопедия, 1988. — Т. 2: К—Я. стр. 169. (на руски език)
- ↑ а б Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“ на Българската академия на науките. ПА̀РКА // Речник на българския език (онлайн). Посетен на 2024-02-15. (на български)
- ↑ а б в Мойра // Реальный словарь классических древностей / авт.-сост. Ф. Любкер ; Под редакцией членов Общества классической филологии и педагогики Ф. Гельбке, Л. Георгиевского, Ф. Зелинского, В. Канского, М. Куторги и П. Никитина. — Санкт-Петербург, 1885. стр. 878–879. (на руски език)
- ↑ Hederich, Benjamin. Lachesis // Hederich: Gründliches mythologisches Lexikon (1770). 1770. Архивиран от оригинала на 2022-04-08. Посетен на 2024-02-15. (на немски)
- ↑ Библиотека (книга), Т. 1, стр. 13
- ↑ а б в г д Обнорский, Николай Петрович. Мойры // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. Т. XIXa: Михаила орден — Московский Телеграф. Санкт-Петербург, 1896. с. 612. (на руски)
- ↑ Хезиод: Теогония (901–906 г.)
- ↑ Linnaeus, Carl. Lachesis lapponica; or A tour in Lapland, now first published from the original manuscript journal of the selebrated Linnaeus… : [англ. — : , . — Vol. I. — xvi, 366 p.] Т. I. London, White and Cochrane, 1811. Посетен на 2024-02-15. (на английски)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лахесис“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |