ФК Лига де Кито

Вижте пояснителната страница за други значения на Лига Депортива Университария.

---

ЛДУ (Кито)
Емблема на футболния клуб
Прозвище	Белите (Los Albos) Лилиите (Los Azucenas) Студентите (Los Universitarios)
Основан	11 януари 1930
Държава	Еквадор
Стадион	Естадио де ЛДУ
Капацитет	55.400
Президент	Карлос Аройо
Старши треньор	Хорхе Фосати
Първенство	Серия А
2024	2-ро
Спонсор	Холцим
Екипировка	Умбро
Уебсайт	www.ldu.com.ec
Екипи и цветове
Домакин Гост
ФК Лига де Кито в Общомедия

Лига Депортива Университария де Кито (на испански: Liga Deportiva Universitaria de Quito), по-известен като Лига де Кито, е еквадорски футболен отбор от столицата Кито.

Това е единственият отбор от тази държава, печелил международни титли – Копа Либертадорес през 2008 г. и Рекопа Судамерикана през 2009 г. Освен това е деветкратен шампион на Еквадор, по този показател е на четвърто място в Еквадор.

История

Отборът през 30-те г. на 20 век

Историята на отбора може да бъде проследена до 1918 г., когато студенти от Универсидад Сентрал дел Екуадор сформират футболен тим. На 11 януари 1930 г. под ръководството на д-р Боливар Леон официално е основан спортен клуб Лига Депортива Университария де Кито, който в ранните си години освен футбол, практикува и други спортове като баскетбол, лека атлетика, бокс, бейзбол, плуване, тенис на маса и шахмат. Д-р Леон измисля дизайна на първия екип на отбора – червена буква U върху бяла фланелка. Сред първите играчи са Карлос Андраде Марин, Освалдо Москера, Алфонсо Севалоси Алфонсо Троя, Хорхе Сапатер, Едуардо Флорес, Сезар Гонсалес и др. Още през 1932 г. ЛДУ печели първата си титла, ставайки шампион на аматьорското първенство на провинция Пичинча (по това време футболът се практикува все още на аматьорско ниво, а освен това няма общонационално аматьорско първенство). Студентите печелят това първенство още два пъти – през 1952 и 1953 г.

През 1954 г. аматьорската футболна асоциация на Пичинча се трансформира в професионална и започва да организира професионално първенство за отборите от Кито и Амбато. Това е Кампеонато Професионал Интерандино, който заедно със стартиралия четири години по-рано Кампеонато Професионал де футбол де Гуаякил представлява най-високото ниво на футбола в страната. Победителите в тях обаче не се водят като шампиони на Еквадор до 1957 г., когато първите два (по-късно четири) отбора от всяко първенство започват да играят мачове помежду си за тази титла. ЛДУ не успява да спечели този финален турнир, въпреки че доминира в Интерандино с шест титли (1954, 1958, 1960, 1961, 1966, 1967) и пет втори места. Първите чужденци в отбора идват в края на 1950-те и през 1960-те години – сред тях са бразилецът Жозе Гомеш Ногейра, чилиецът Роман Сото и парагваецът Хосе Мария Окампо и уругваецът Франсиско Бертоки.

През 1967 г. вместо регионални турнири започва да се организира едно общонационално първенство – Серия А. ЛДУ се започва участието си в него през 1968 г. и само година по-късно триумфира за първи път в историята си като шампион на Еквадор. В този шампионски отбор освен Жозе Гомеш Ногейра и Франсиско Бертоки личат имената на Хорхе Тапия, Армандо Лареа, Карлос Риос, Сантяго Але, Енрике Портия и Рамиро Тобар. Успехът осигурява на ЛДУ правото на участие в турнира Копа Либертадорес, където достига втората фаза, а Бертоки и Оскар Мас от Ривър Плейт стават голмайстори с по 9 гола. Успехите на ЛДУ обаче не траят дълго – през 1972 г. отборът завършва на предпоследно място в осемчленната Серия А и тъй като в нея има място само за четири отбора от провинция Пичинча, трябва да играе плейоф срещу най-добрия отбор от Пичинча в Серия Б – Универсидад Католика. ЛДУ губи мача и изпада в Серия Б, а след това и в по-долна дивизия. През 1974 г. отборът отново е в Серия А и дори успява да спечели втората си шампионска титла, а година по-късно – и третата. При съответните участия в Копа Либертадорес тимът стига два пъти до полуфинал. В основата на тези поредни успехи са колумбийският треньор Лионел Монтоя и играчите Поло Карера, Оскар Субия, Хорхе Тапия, Густаво Тапия, Валтер Маесо, Хуан Карлос Гомес, Рамиро Тобар, Хуан Хосе Перес и Роберто Сусман.

Контрастирайки на успехите от 1970-те, 1980-те години са безплодни, като най-добрите постижения са второ място през 1981 г., участие в Копа Либертадорес през 1982 г. и голмайсторската титла на Пауло Сезар през 1981 г.

Преди началото на мача срещу Сан Лоренцо (Арж) от Копа Америка 2008

От 1990 г. насам ЛДУ отново е в период на успехи, добавяйки във витрината си още шест шампионски титли – през 1990, 1998, 1999, 2003, 2005 A и 2007. През 2004 г. отборът за играе полуфинал за Копа Судамерикана. На 2 юли 2008 г. триумфира с трофея след 4:2 в първия и 1:3 във втория мач срещу бразилския Флуминензе и 3:1 при изпълнението на дузпи. В герой за ЛДУ се превръща ветеранът Хосе Франсиско Севалос, който спасява три дузпи. Голмайстори за отбора от Кито са Клаудио Билер, Хофре Герон, Хайро Кампос, Патрисио Урутия и Луис Боланьос, а при дузпите точни са Урутия, Франклин Салас и Герон. Победата дава право на участие в Световното клубно първенство през същата година. Там ЛДУ, първият участник в турнира, който не е от Бразилия или Аржентина, губи на финала от Манчестър Юнайтед с 1:0. През 2009 г. еквадорците печелят Суперкупата на Южна Америка – Рекопа Судамерикана, побеждавайки с 1:0 и 3:0 бразилския Интернасионал с голове на Билер (2), Карлос Еспинола и Енрике Вера.

Стадион

До 1997 г. ЛДУ играе домакинските си мачове на Естадио Олимпико Атахуалпа, където освен него домакинстват националният отбор, Депортиво, Ел Насионал, Универсидад Католика и Аукас. Между 1995 и 1997 г. е построен нов стадион – Естадио де Лига Депортива Университария. Със своите 55.400 места той е най-големият в Кито и втори по големина в Еквадор, след този на Барселона (Гуаякил), който побира 83.835 зрители. Естадио де Лига Депортива е известен като Бялата къща (La Casa Blanca), защото отвънка е боядисан в бяло.

Фенове

ЛДУ е отборът с най-много фенове в Кито и е на второ място по този показател в страната след Барселона (Гуаякил). Ултрасите наричат себе си Бялата смърт (La Muerte Blanca) и по време на домакинските мачове заемат южната трибуна на стадиона, подкрепяйки отбора с големи знамена, факли и барабани.

Съперничества

Суперкласико де Кито, 2005 г.

Най-дългопродължаващото съперничество е с Аукас, отбор от Южен Кито, основан през 1945 г. Дербито между двата отбора е наречено Ел Суперкласико де Кито (Супердербито на Кито). Още първите срещи са много оспорвани. Аукас и Депортиво Еквадор трябва да определят отбора, който печели промоция в по-горна дивизия. Футболният съюз решава те спорят за мястото и с последния от първа дивизия – ЛДУ. В първата среща Аукас побеждава Депортиво, а след това Депортиво решава да се оттегли. На 11 февруари 1945 г. ЛДУ и Аукас завършват наравно. Седмица по-късно ЛДУ води до деведесатата минута с 2:1 и хронометристът обявява край на мача, но съдията не забелязва това и в 92-рата минута Аукас вкарва изравнително попадение. От ЛДУ настояват за смяна на рефера преди двете продължения по 15 минути, но искането им не е изпълнено. В продълженията не падат голове. След това е взето соломоновско решение и двата отбора да получат право да играят в горната дивизия. Най-големите победи на ЛДУ в дербито са 8:0 през 1989 г. и 6:0 през 1960 и 1964 г., а най-големите загуби – 7:0 през 1947 и 5:1 през 2004 г. От 2006 г. Ел Суперкласико не се провежда, защото Аукас изпада в Серия Б.

Други дербита с участието на ЛДУ са Ел Класико Капиталино срещу Депортиво (Кито), мачовете срещу Ел Насионал, ЕСПОЛИ, несъществуващия вече Политекнико, Барселона (Гуаякил) и Емелек.

Емблема

Настоящата емблема на ЛДУ е бяла буква U на фона на обърнат равностранен триъгълник, който е наповина син и наполовина червен – цветовете на знамето на Кито. Въведена е през 1990-те години. Преди това емблемата е била червена буква U. След представянето на новата емблема през голяма част от времето над нея има няколко сини звезди, символизиращи шампионските титли на отбора. По-късно те са махнати, а след спечелването на Копа Либертадорес през 2008 г. са заменени от една жълта звезда. Втора жълта звезда е добавена след спечелването на Рекопа Судамерикана.

Известни бивши играчи

Агустин Делгадо (2006 – 2009) Алекс Агуинага (2004 – 2005) Алексавдер Ескобар Ганан (1997 – 2000, 2002 – 2005) Ариел Грасиани (2005 – 2006) Дамиан Мансо (2007 – 2009) Джовани Еспиноса (1997 – 2007) Едуардо Хуртадо (1997 – 2000) Елкин Мурило (2003 – 2006) Иван Кавиедес (2008) Карлос Тенорио (2001 – 2003) Луис Боланьос (2002 – 2004, 2007 – 2008)

Луис Капуро (1999 – 2003) Луис Мигел Ескалада (2007) Никсон Карселен (1996 – 2001, 2003 – 2004) Оскар Субия (1972 – 1978) Патрисио Урутия (2003 – 2009) Рейналдо Навия (2008 – 2009) Роберто Ортега (1058 – 1961) Роберто Паласиос (2005 – 2006) Франсиско Бертоки (1969 – 1970) Хофре Гуерон (2006 – 2008)

Успехи

Национални

• Серия А
  • Шампион – 9: 1969, 1974, 1975, 1990, 1998, 1999, 2003, 2005 A, 2007
  • Вицешампион – 3: 1977, 1981, 2008
• Серия Б
  • Шампион – 2: 1974 E1, 2001
  • Вицешампион – 1: 1978 E2
• Интерандино
  • Шампион – 6: 1954, 1958, 1960, 1961, 1966, 1967
  • Вицешампион – 5: 1955, 1956, 1963, 1964, 1965
• Аматьорско първенство на Пичинча
  • Шампион – 3: 1932, 1952, 1953

Международни

• Копа Америка
  • Шампион – 1: 2008
  • Полуфиналист – 3: 1975, 1976
• Рекопа Судамерикана
  • Шампион – 1: 2009
• Копа Судамерикана
  • Полуфиналист – 1: 2004
• Световно клубно първенство
  • Финалист – 1: 2008
• Копа дел Пасифико (приятелски турнир)
  • Шампион – 1: 2008
• 'Копа Университария (приятелски турнир)
  • Шампион – 1: 1996

Външни препратки

• Официален сайт Архив на оригинала от 2008-07-05 в Wayback Machine.
• Муерте Бланка Архив на оригинала от 2010-05-13 в Wayback Machine.
• www.ldu.com.ec