Къща на Яблански
| Къща на Яблански | |
 Югоизточната фасада | |
 Местоположение в Средец | |
| Вид | Къща |
|---|---|
| Местоположение |  София, България |
| Архитект | Фридрих Грюнангер |
| Стил | необарок |
| Конструкция | масивна |
| Изграждане | 1906 – 1907 |
| Статут | Недвижима културна ценност с категория „национално значение“ [1] |
| Състояние | реставрирана |
| Къща на Яблански в Общомедия | |
Къщата на Яблански e известна сграда в центъра на София от началото на ХХ в., която носи много от стиловите елементи на архитектурния барок.
Намира се адрес бул. „Цар Освободител“ 18. Обявена е за паметник на културата през 1955 г.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Сградата е построена през 1906 – 1907 година по поръчка на финансиста Димитър Яблански и по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер.[3] Външната украса е дело на дворцовия декоратор Андреас Грайс.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. къщата е национализирана и до 1991 г. в нея се намира посолството на Китайската народна република. След 1991 г. е реституирана на наследниците на Яблански, които я продават на Първа частна банка. През 1996 г. банката фалира и собствениците на сградата се сменят многократно. В началото на XXI век сградата е собственост на фирма „Драфт“ ЕООД. През 2003 г. арх. Драгомиров прави проект за собственика на „Драфт“, който предвижда надстрояване на къщата с 46-метрова сграда. Проектът е спрян от Столичния общински съвет.
През 2006 г. сградата е включена в списъка на самосрутващите се сгради.[4] Въпреки усилията на общината и обществеността, собствениците на къщата дълго време не предприемат действия за реставрацията ѝ. През юни 2009 година започват ремонтни работи. Сградата трябва да запази оригиналния си външен вид, като бъде превърната в ресторант.[5] След ремонта сградата се ползва като частен затворен клуб.[6]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]В архитектурно отношение сградата е издържана в бароков стил с ренесансови елементи на украсата, а щукатурата в интериора е в стил рококо. Мансардният етаж играе роля в артистично-художественото оформление на сградата, разнообразено от балконски перила от ковано желязо и няколко скулптурни картуша с женски фигури. Мебелите и материалите са доставени специално от Виена.[7]
-
Къщата на Яблански, около 1920 г. -
Верандата (2008 г.) -
Перилата от ковано желязо на балкона над верандата (2008 г.) -
Поглед към задната фасада и двор на къщата (2008 г.) -
Декорация под прозорците (2010 г.) -
Верандата в ремонт през април 2010 г.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ През ноември започва изпълнението на фасадната дограма на къщата на Яблански
- ↑ Разрушени и променени паметници на културата в София, архив на оригинала от 4 октомври 2011, https://web.archive.org/web/20111004045403/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-09-22&article=161391, посетен на 31 май 2008
- ↑ Къщата на Яблански става елитен клуб // 24 часа, 2009. Посетен на 22 август 2009.
- ↑ Рушащата се в центъра на столицата къща на Яблански има шанс за нов живот
- ↑ Панчова, Евгения. Къщата на Яблански – елитен ресторант // Градски вестник, 2009. Посетен на 24 ноември 2009.
- ↑ Каква е историята на къщата на Яблански в центъра на София? СНИМКИ // Посетен на 2021-12-04.
- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, издание на БАН, София, 1980
