Ксилем
Ксилем е единият от двата вида проводяща тъкан на васкуларните растения (другата е флоем). Основната функция на ксилема е да придвижва вода от корените към стеблото и листата, но заедно с нея транспортира и хранителни вещества.[1][2]
Най-отличителните ксилемни клетки са дългите трахеидни елементи, които транспортират вода. Освен това, ксилемите съдържат паренхимни клетки и влакна.[3]
Терминът произлиза от гръцкото ξύλον, означаващо „дърво“, и е въведен от швейцареца Карл Негели през 1858 г.[4][5]
Функция
[редактиране | редактиране на кода]Ксилемът, съдовете и трахеидите в корените, стеблата и листата са взаимосвързани под формата на непрекъсната система от водопроводими канали, достигащи до всички части на растението. Ксилемната мъзга е съставена главно от вода и неорганични йони, макар да може да съдържа и органични химикали. Транспортът е пасивен, тъй като трахеидните елементи са мъртви. Транспортирането на мъзгата във височина става все по-трудно с увеличаване на височината на растението. Именно това ограничава максималната височина на дърветата.[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Xylem and phloem // Архивиран от оригинала на 4 май 2016.
- ↑ Handbook of Plant Science. illustrated. Т. 1. John Wiley & Sons, 2007. ISBN 9780470057230. с. 185.
- ↑ Xylem Архив на оригинала от 2011-09-16 в Wayback Machine.. Encyclopædia Britannica
- ↑ Nägeli, Carl. Das Wachstum des Stammes und der Wurzel bei den Gefäßpflanzen und die Anordnung der Gefäßstränge im Stengel // Beiträge zur Wissenschaftlichen Botanik (Contributions to Scientific Botany) 1. 1858. S. 9. (на немски)
- ↑ Phloem // Ontogeny, Cell Differentiation, and Structure of Vascular Plants. 1989. ISBN 978-3-642-73637-7. DOI:10.1007/978-3-642-73635-3_10. с. 287 – 368.
- ↑ Koch, George W. и др. The limits to tree height // Nature 428 (6985). 2004. DOI:10.1038/nature02417. с. 851 – 854.